Беззвездната корона

— Може би — отвърна Хик. — Цял ден наблюдавам онзи черен вихър, кръжащ над Спокоен кът. Търсех някакво облаче син дим. А после нещо друго привлече вниманието ми в обратната посока. Ярък проблясък, движещ се нагоре по онези скали.

— Какво беше? — попита Грейлин.

— Не знам. Докато завъртя далекоскопа натам, то изчезна. Все пак оттогава гледах с половин око нататък. И добре, че го правех, защото после — бум, оттам излетя облак син дим. Веднага извиках Дарант.

Грейлин се изправи и погледна двамата мъже.

— Може ли да е просто облак дим от лагерен огън?

Дарант поклати глава.

— Прекалено е син, мен ако питаш.

Грейлин сбърчи чело. Взря се през прозорците на носа към мястото, където знаеше, че гори Спокоен кът.

— Ако това са Никс и другите, как са стигнали до онези скали? Защо изобщо са отишли там?

— Не знам — отвърна Дарант. — И има само един начин да разберем.

Грейлин стисна юмрук. Искаше му се да литне право натам, но…

— Ами ако е капан? Може би някой от групата е бил заловен и измъчван да издаде как да ни прати сигнал. Това може да е примамка, за да ни измъкнат от скривалището ни.

— И на мен ми мина през ума — каза Дарант. — Точно затова събудих стария ти задник, преди да включа горелките.

Грейлин се обърна към него.

— Откарай ни там.

На бака на „Титан“ Микен крачеше напред-назад зад Хадан. Васалният генерал се въсеше над един член на екипажа, който боравеше с далекоскопа на десния борд.

— Какво мислиш? — попита Хадан навигатора.

Микен изчака, барабанеше с пръсти по бедрото си. Току-що се бе върнал на бойния кораб. Вонеше на дим и конска пот. Очите още го щипеха, а ноздрите му бяха задръстени от сажди. Въпреки това жадуваше да се върне в Спокоен кът, за да продължи с претърсването на града. Легионерите преравяха къщи и мазета, измъкваха жителите от тях и разпитваха всички, мъчейки се да определят кой може да е замесен в бунт срещу краля. В Спокоен кът трябваше да има хора, които знаят за заговора на Канти. Брат му не би дошъл в това затънтено градче, без да има съюзници тук, особено след като някак си се бе сдобил с оръжието на Рит.

Микен бе сигурен, че има и други замесени.

„Канти е прекалено глупав, за да организира всичко това сам.“

Гореше от желание да се върне там и по друга причина, която нямаше нищо общо с издирването на съюзниците на брат му. В Спокоен кът му бе доставило удоволствие да гледа как гражданите треперят пред тях. Техните писъци, протести и унижение го бяха развълнували дълбоко. Собствената му желязна ръкавица бе окървавена от побоя над онези, които се дърпаха или отричаха, че знаят нещо. Беше гледал завистливо как войниците замъкват жени в сенките.

Сега жадуваше да се върне при тях, да излее недоволството си и да се наслади на всяка мрачна тръпка, полагаща се на един завоевател. Беше се върнал на „Титан“ само за да си вземе свеж кон. Неговият бе започнал да залита, когато му прилоша от дима, и дробовете му със сигурност бяха пълни със сажди. Не подобаваше на един принц на кралството да язди залитащ кон.

Само че когато се върна на кораба, Хадан го извика тук.

„И всичко това, защото зърнали в далечината някакво облаче дим.“

Навигаторът най-после се извърна от далекоскопа.

— Цветът е прекалено синкав. Сигурен съм. Това не е следа от лагерен огън.

— Значи е сигнал — каза Хадан.

Микен спря да крачи. Очите му се присвиха.

„Какво?“

— Да, генерале. — Навигаторът се изправи под изпитателния поглед на Хадан. — Но не мога да ви предложа никаква идея защо е пуснат или за кого е предназначен. Може да са просто ловци, които си сигнализират един на друг.

Хадан пристъпи към широката крива на прозорците на носа и се взря към скалите, които образуваха Булото на Далаледа. Почеса четината върху белязаната си брадичка.

Микен отиде при него.

— Може да са други от съзаклятниците на брат ми. Може би се опитват да дадат сигнал на някого в Спокоен кът. Да призоват хората, верни на Канти, да се съберат там.

Хадан изпухтя през нос. Хвърли кос поглед към покритата със сажди броня на Микен и очите му се спряха за момент на кръвта по железните му ръкавици. После каза:

— Може и да си прав.

Микен изправи рамене.

— Ще пратя ловен катер да провери.

Хадан понечи да се извърне.

Микен посегна да го хване, но после дръпна ръка, когато генералът се навъси на това оскърбление. Бързо отстъпи назад, тропна с пети и изпъна гръб.

— Разрешете да отида с катера.

Хадан изглеждаше готов да отхвърли подобна идея.

— Един ловен катер може да побере двайсет мъже и дори някой и друг Трошач. Дайте ми най-добрите си рицари, които бездействат тук. Ще измъкнем онези заговорници от скалите и ще ги подложим на разпит.

— Може да са просто ловци, както каза навигатор Прайс.

— Все пак трябва да разберем със сигурност. — Микен посочи оцапаната си броня. — Един принц на кралството трябва да блести по-ярко от това. Трябва да го видят как преравя всяка сянка за неверни поданици на краля.

Хадан хвърли още един поглед към кръвта по ръкавицата на Микен.

— А може би не бива да виждат един принц на кралството да бие верните поданици на короната. Поне не пред цяла центурия рицари.