Беззвездната корона

— Далаледа.

Райф преглътна тежко, спомняйки си как Пратик бе превел това име.

„Смъртоносните камъни.“

Никс вървеше през тъмната джунгла след другите. Струваше ѝ се, че гората никога няма да свърши, въпреки одевешните уверения на Ксан. Още усещаше танца на косматите крачета по ръцете си. Продължаваше да отърсва от себе си паяци, които вече не бяха там.

Единствената промяна тук бяха учестените проблясъци на мълниите, които озаряваха мрачния облачен слой и потапяха джунглата в тъмноизумрудени багри. Проблясъците не бяха придружени от гръм, само от тишина, която им се струваше още по-тежка.

Тази тежест може би се дължеше на факта, че въздухът се бе сгъстил от влага и свирепа енергия, която оставяше своя вкус върху езика. Миришеше като блатото след гръмотевична буря.

Докато продължаваха да вървят към източника, раменете на Никс се надигаха все по-високо, а главата ѝ потъваше все по-ниско между тях. Аамон също го усещаше. Вече не ръмжеше, сякаш уплашен да не привлече внимание. Целият беше настръхнал, докато пристъпваше дебнешком край нея.

Атмосферата стана толкова заплашителна, че Никс имаше чувството, че някакъв вятър духа срещу нея. Фрел и Райф също се споглеждаха тревожно.

И точно когато не можеше да издържа повече, джунглата внезапно свърши.

Тя спря изненадана, другите също.

Отпред имаше висока стена от натрупани камъни, в която зееше голяма арка. Стената се виждаше само на няколко крачки разстояние. От двете ѝ страни гората бе опряла плътно в нея и пълзящи растения се катереха по камъните, но стената стоеше непоклатима.

Никс позна формата на арката. Беше същата като онази на стълбите долу: две каменни колони, наклонени една към друга и образуващи остър ъгъл на върха. Само че тази тук бе десет пъти по-голяма.

Всички се промъкнаха по-наблизо, кетра’каите със страхопочитание, а Никс и останалите предпазливо. Само Шая продължи напред, куцукайки с пострадалия си крак.

Оттатък входа джунглата свършваше и се бе ширнала равнина от гол камък, черен като скалите зад тях. Нова светкавица озари простора. Яркостта ѝ заслепи Никс и донесе със себе си освежаващия приток на онези странни енергии.

Никс премигна, за да се съвземе, и мина заедно с другите под арката. Високите стени описваха огромен кръг, ограждайки площ с големината на първото ниво на Манастира. Тя си спомни как бе влязла за първи път в училището. Сега се чувстваше по същия начин: объркана и смутена, прекалено дребна, за да влезе в такова плашещо място.

Зад стените имаше две редици от изправени камъни, които образуваха концентрични кръгове, външният по-висок от вътрешния, сякаш се кланяха на гигантската структура в центъра. Тя се състоеше от две арки, които се пресичаха по средата и се издигаха два пъти по-високо от стената, ограждайки куб от същия бял камък като ужасяващите резбовани колони.

Тя огледа цялата дължина на стената. Имаше още три порти, отворени към джунглата. Всеки изход бе отбелязан с високи колони в най-външния пръстен на кръга. Всяка от тях бе увенчана с кристална пирамида. В другия край на площадката един от кристалите заблестя по-ярко в мрака — а после от него изригна назъбена мълния, удари в тъмните облаци горе и за момент по-малки нейни разклонения плъзнаха от долната им страна.

Всички се присвиха от това ярко зрелище, дори кетра’каите.

Само Шая не му обърна внимание и продължи да куцука напред. Подмина външния пръстен и се насочи към вътрешния. Райф забърза след нея и другите го последваха.

Фрел подтичваше до Никс.

— Стой наблизо. Ако това наистина е домът на Шая, по-добре да останем в сянката ѝ.

„И да си запазим благоразположението ѝ“, добави наум Никс.

Настигнаха бронзовата жена при вътрешния пръстен и я последваха през кръстосаните арки в центъра. От толкова близо Никс вече можеше да различи сянката на една врата в куба.

Докато вървяха натам, тя огледа джунглата, тъмнееща оттатък стените. Спомни си за ужасите там, естествени или не. Това ѝ напомняше за един отшелник у дома, приятел на баща ѝ. Той живееше дълбоко в Мир и си изкарваше прехраната, като вареше огнена вода, за която се говореше, че изгаряла като огнеплам. Беше защитил спиртоварната си с лабиринт от огради, допълнен с коварни капани. Не искаше никой да узнае тайните му.

Тя се взря в посоката, накъдето отиваха.

„Какво се нуждае от такава защита в течение на векове?“

Най-после вратата под сенчестия трегер на куба се разкри пред очите им. Всички вече бяха виждали нещо подобно. Това бе меден овал, два пъти по-голям от онзи, през който бяха минали, за да влязат в тунела. Тук също плетеницата от медни и бронзови пипала чезнеше в белия куб и черния камък.

Спряха на няколко крачки от куба.

Никс се обърна към Ксан.

— Идвала ли си тук?

Старицата се подпря на тоягата си и поклати глава.

— Песента ми не е достатъчно силна, за да отместя тази врата.

Шая явно мислеше, че е способна да го направи.