Беззвездната корона

Канти сръчка с лакът бившия си наставник.

— Нали търпя мен? Значи все пак имаш някакво сърце там вътре.

Ксан продължаваше да гледа алхимика. Вдигна тоягата си и плъзна пръст надолу по черупките, с които бе украсена.

— Помисли си за следното. Кое за първи път е привлякло интереса ти към загадките на луната — изследване, което е довело до откритието ти за предстоящата гибел?

Фрел се намръщи.

— Чисто научен интерес, нищо повече.

Никс обаче долови растящото съмнение в гласа му, в бръчките между веждите му. Виждаше го как преосмисля целия си живот в този момент.

— Казаха ми, че си прекарал много години в Манастира — рече Ксан. — Също като Никс. В сянката на Юмрука, дом на прилепите, които раздвижват въздуха с предупрежденията си. Мисля, че някъде дълбоко в себе си си чул техните страхове. Това те е подтикнало към по-късните ти изследвания, за да търсиш отговори на тези загадки.

Очите на Фрел се разшириха и ръката му посегна към гърдите му.

Ксан се обърна към стълбите.

— Лунопадът наближава бързо. Всяка надежда за бъдещето се намира там горе.

Фрел направи крачка напред, после още една, неспособен да устои.

Никс огледа стъпалата, спомняше си своя сън за горящия планински връх, сблъсъка на бойни машини и луната, падаща към Земята. През последните дни бе толкова съсредоточена върху оцеляването си, че бе забравила за по-голямата заплаха, която ги бе довела всички тук.

Продължи да държи ръка върху гърба на Аамон, усещаше беззвучното ръмжене, вибриращо в гърдите му. Толкова много кръв се бе проляла, за да я доведе до тези стъпала. Нямаше друг избор, освен да върви до края.

„Ако там горе има някакви отговори, трябва да ги намеря.“

50.

Канти гледаше групата, отдалечаваща се нагоре по стръмните стълби. Остана на мястото си, докато те не изчезнаха един по един в облаците.

До него стоеше Джейс, който оклюма, когато Никс се скри от погледите им.

— Какво се надяват да открият там горе? — промърмори той.

Пратик, клашианският алхимик, предложи едно обяснение.

— Говори се, че на върха на Булото имало древен каменен кръг. Северният каменен кръг. Може би от него идва името Далаледа, което на древния език означава „смъртоносни камъни“.

Канти го изгледа косо.

— Много окуражаващо.

Джейс пребледня.

— Аз съм израснал на Защитните острови. Там също имаме каменен кръг.

Пратик кимна.

— Южният каменен кръг.

— Ходил съм там — каза Джейс. — Той представлява просто кръг от гигантски обрасли с мъх плочи, някои от които са били съборени преди векове. Намира се насред обширна равнина, където пасем овцете. Няма нищо особено в него.

Пратик не беше съгласен.

— Според някои учени от Дома на мъдростта вашият каменен кръг има астрономическо значение. Макар че, честно казано, никой не може да разгадае съвсем смисъла на ориентацията им.

— Знае ли се кой е издигнал тези камъни? — попита Канти.

Спомни си твърдението на Ксан, че Булото е домът на Шая. Представи си бронзов батальон, който носи гигантски камъни над главите си и ги забива насред онези ливади.

Пратик сви рамене.

— Камъните датират от Забравените епохи, така че никой не знае със сигурност.

Джейс върна вниманието си върху стълбите. На лицето му бе изписана още по-голяма тревога.

Лира идваше към тях. Изражението ѝ бе мрачно и раздразнено. Преди малко Канти бе чул последните ѝ думи към Райф, докато сочеше към бронзовата статуя: „Не я изпускай от очи“.

Канти подозираше, че жената е загрижена не за добруването на Шая, а за цената ѝ. Лира я гледаше така, както собственик на ранчо оглежда ценен бивол, пресмятайки колко злато би могъл да донесе всичкият този бронз, ако бъде разтопен.

Тя се приближи, следвана от един кетра’кайски разузнавач, който бе останал с тях — жилав млад мъж, казваше се Сеирл. Огледа ги. Ако се съдеше по киселото ѝ изражение, не бе впечатлена от видяното.

— Принц Канти. — Използването на титлата му прозвуча подигравателно. — Какво предлагаш да правим сега? Чух да споменаваш нещо за изпращане на сигнал.

Той кимна и се взря назад към гората.

— Надявам се, че с малко късмет можем да се сдобием със средство за измъкване, ако успея да ги привлека насам.

Извърна се от скалите и тръгна към един плосък камък. Сложи лъка си върху него и извади от колчана си две стрели. Развърза една мушамена чанта, прикрепена към колана му, и извади от нея две яйца от навосъчена кожа. Те бяха пълни с алхимичен прашец и от тях висяха връвчици, напоени в огнеплам. Беше му ги дал пиратът Дарант.

Привърза внимателно по едно яйце към всяка стрела, току зад костения ѝ връх.

Джейс застана до него и се взря нагоре към мъглите.

— Кога ще ги изстреляш?

— Веднага щом се убедя, че Никс и другите са се махнали от стълбите и са навлезли в другата част на медния тунел. Не искам да рискувам сигналът ни да привлече вниманието на врага, или поне не преди горе на скалите да не е останал никой.