Беззвездната корона

— Избите са изкопани под корените на гигантското дърво, в което се намира ханът. Там долу е истински лабиринт. Не само че стига надълбоко, което може да ни предпази от всякакъв огън, горящ горе, но има и десетки изходи, през които да се измъкнем. Един млад прислужник с червената шапка на хана ми показа два от тях и ми разказа за още няколко. Всичко това срещу три медни монети. Цена, която сега се радвам, че платих.

Фрел се вгледа в него за момент, после кимна.

— Тогава ще отидем там.

Канти хвана алхимика, преди да е успял да се извърне.

— Освен това там има толкова много вино. Не можем да пренебрегнем предимството да се накъркаме хубаво, ако нещата тръгнат на зле.

Фрел завъртя очи и се отърси от него, после го бутна отново към шумящата тълпа.

— Да вървим.

Тръгнаха, като спираха само от време на време да смушкат някого и да поискат напътствия. Аамон им осигуряваше съдействието на хората сред паниката.

Накрая се появи позлатената табела на „Златният клон“. Ханът не изглеждаше кой знае колко по-различен от преди. Няколко от светещите прозорци в огромния дънер бяха угаснали, но огромната порта към общата зала стоеше отворена. Оттам се лееше весела музика, заедно с обичайните гръмогласни изблици на смях.

Макар че за опитното ухо на Канти всичко това звучеше много по-пиянски. Явно някои хора вече се бяха възползвали от одевешния му съвет.

„Да се натаралянкат, докато светът изгаря около тях.“

Поведе смело другите към онези, които споделяха неговия дух — докато зад гърба му не се раздаде ръмжене.

Той се обърна и видя, че Никс се взира в дима и мъглите на града. Ръката ѝ бе легнала върху тялото на Аамон, което трепереше от напрежение. Присвитите очи на варгъра бяха вперени в същата посока. И двете му уши бяха вирнати и насочени пак натам.

Никс килна глава, сякаш се вслушваше в някаква песен, която само тя можеше да чуе.

Джейс пристъпи към нея.

— Какво има?

Тя отвърна, без да го поглежда:

— Нещо идва насам.

Грейлин се свести в свят на панически викове, придружени от гръмотевични взривове, които едва не го пратиха обратно в безсъзнание. Главата го болеше при всеки удар на сърцето му. Струваше му се, че гледа всичко от дъното на кладенец. Шумът бе заглушен от бучене в ушите му.

Хвана се за близката облегалка и се надигна. Някак си бе успял да задържи хватката си върху меча. Погледна го и разбра защо е още жив и свободен.

Преди да загуби свяст преди малко бе направил единственото, което можеше. Беше посякъл въжето, което задържаше буретата върху най-близката наклонена рамка. Пълните с алхимичен огън бурета се бяха търколили по палубата, като всеки фитил пламваше при отъркването си в едно кремъчно колело в края на рамката.

Надигна се на крака и видя как едно буре с по-дълъг фитил избухва в огнена вълна, напуквайки дъските под себе си. Други локви от горящо масло вече осейваха палубата. Корабът бе увит в задушлив черен дим, уловен под грамадата на балона. Екипажът се бореше с пламъците с помощта на кофи пясък, докато рицарите се строяваха за атака срещу осакатения сал.

Грейлин знаеше, че разполага само с миг, преди те да се хвърлят напред. Особено след като два гигантски Трошача се присъединиха към легионерите, с грамадни железни чукове в ръце.

Знаеше, че не може да си позволи да го приклещят в разбития сал, така че пристъпи напред и разсече въжето, държащо втората редица бурета. И когато те се изтърколиха навън, подпалвайки фитилите си, ги последва. Спря само колкото да забие ножа си в края на рамката, за да задържи последните три бурета, фитилът на първото от които гореше. Тъй като нямаше повече време, скочи от сала и се втурна след подскачащите и клатушкащи се бурета.

Рицарите отпред се разбягаха наляво и надясно с тревожни викове.

За нещастие джиновете останаха на местата си и използваха чуковете, за да отбият буретата настрани, запращаха ги през парапета. После се устремиха към него с яростен рев.

Единият замахна към последното търкалящо се буре, което обаче избухна при удара. Грамадното тяло на джина бе отхвърлено нависоко, обвито в пламтящо масло.

Другият джин стигна до Грейлин и замахна към него. Той очакваше подобна атака, така че се приведе под чука и отскочи — право към група рицари, вдигнали мечовете си за бой.

Спря рязко, за да не се набучи на тях.

Рицарите се хвърлиха срещу него, но той отстъпи с танцова стъпка, докато в главата му вървеше отброяване. Когато стигна до нула, отскочи встрани и се просна по очи на палубата.

Рицарите, озадачени за момент, спряха — и в този миг последните три бурета на сала избухнаха. Взривната вълна разтърси целия кораб и хората изпопадаха. Салът се пръсна, запращайки огнени копия във всички посоки, даже към балона горе.

Като знаеше колко е дебела кожата на балоните на бойните кораби, Грейлин не очакваше парчетата да причинят някаква сериозна вреда. Все пак взривът нанесе сериозни опустошения около него. Мъже крещяха, някои обхванати от огън, други пронизани или надупчени от остри отломки.