Беззвездната корона

Една ръка я сграбчи за рамото.

— Не спирай — каза ѝ Канти. — Ако корабните далекоскопи наблюдават брега, не бива да ни забележат.

Тя понечи да се обърне… а после далечни експлозии отекнаха от мъгливата гора от другата страна на езерото. Оранжеви огнени кълба проблеснаха и се стопиха, като светокрилки в тъмно блато.

Канти също го видя.

— Това копеле Хадан…

Явно принцът бе прав за засадата.

До нея Аамон изръмжа, отразявайки собствения ѝ гняв и тревога.

Тя се страхуваше за другите, но също и за групата си.

Взря се в сянката, разпростираща се над водата.

Щеше ли хитрината им да излъже врага?

Микен посочи през извитите прозорци на носа на „Титан“ към проблясъците на огнени алхимикали от другата страна на езерото. Сърцето му се бе разтуптяло от ловно вълнение. Беше вперил неотклонно поглед в мишената им.

— Откарай ни там! — извика той.

Стоеше на бака на бойния кораб, който обхващаше целия нос. Извити прозорци разкриваха гледка към ослепително сияещото езеро долу. Хора от екипажа, по десет от всяка страна, работеха на множество уреди. Въртяха колела, дърпаха ръчки и крещяха заповеди в гърлата на бронзови тръби. Двама мъже на левия и десния борд бяха притиснали лица към далекоскопите си и претърсваха езерото, небето и гората.

Зад Микен имаше голяма карта, забодена върху кръгла маса, на която бяха изобразени с големи подробности Облачен предел и градът долу — или поне каквото се знаеше за тези мъгливи планини. Картата бе покрита с драсканици с червено и синьо мастило, които показваха стратегии и разделяха района на квадрати за претърсване.

Микен не се интересуваше от такива подробности. Премести се до Хадан, който стоеше до кормчията на щурвала на „Титан“. Васалният генерал се взираше през високите прозорци, хванал ръце зад гърба си. Изражението му бе каменно както винаги.

Микен не го свърташе на едно място. Следеше огнените проблясъци в мъглата оттатък езерото. Би се заклел, че може да надуши горящите алхимикали от онази огнена стихия, но по-вероятно това бяха огнепламовите горелки на самия боен кораб. Чуваше рева им през корпуса на „Титан“. Дим замъгли гледката, докато корабът сякаш забавяше ход, извъртайки се на изток.

— Защо завиваме? — Микен посочи напред. — Трябва да ги последваме. Да настигнем тези копелета.

— Не — каза Хадан.

Микен се намръщи срещу генерала.

— Хванали сме ги натясно. „Титан“ може да види сметката на онзи бързолет за нула време.

Вниманието на Хадан не бе насочено към далечните взривове, а към водите долу.

— Не можем да сме сигурни, че брат ти или другите изобщо са на борда на кораба.

— Тогава защо побягнаха, щом ни видяха?

Хадан сви рамене.

— Спокоен кът е голямо търговско средище. Не всичко, което се търгува тук, е законно. Корабът може да се е страхувал да не го принудим да кацне и да го претърсим.

— Въпреки това не е ли по-добре да премахнем всякакъв шанс да се измъкнат?

— Няма за какво да се тревожиш. Моята флота от ловни катери ще се справи с всеки, който е на борда на онзи кораб. Но мисля, че си прав, принц Микен. Врагът е бил на борда на бързолета.

— Тогава защо не…

— Казах „бил е“.

Микен се намръщи.

Хадан го хвана за рамото и доближи носа му до стъклото на прозореца.

— Какво виждаш там долу?

Той сви рамене.

— Вода. Езерото Хейлса.

— Ако се надяваш някой ден да бъдеш крал-воин, трябва да се научиш да разчиташ знаците, както гадател — хвърлените кости. — Хадан бутна Микен още по-напред, докато носът му не опря в стъклото. — Виж вълничките, които се разбягват на две страни по гладката повърхност, сякаш някой е прекарал нож през езерото.

Микен разбра и очите му се присвиха.

— Или кила на бързолет.

— Преди да побегне отново — добави Хадан и пусна принца.

— Мислиш, че са пуснали нещо — или някого — там долу. — Микен се взря навъсено в Хадан, но гневът му не бе насочен към генерала.

„Канти…“

Хадан кимна в знак на съгласие.

— Макар че онези, които търсим, са били на борда на бързолета, мисля, че в момента се връщат към Спокоен кът.

— И какво ще правим? — попита Микен.

— Продължаваме по първоначалния план. Хората ми оттатък езерото ще свалят онзи бързолет и ще приберат всеки оцелял за разпит. Междувременно „Титан“ ще затвори примката долу. Щом стигнем до градските докове, ще стоварим войниците си и ще претърсим Спокоен кът от единия до другия край, като опожаряваме всичко по пътя си.

Микен хвърли поглед назад към покритата със знаци карта и призна мъдростта на тази упорита стратегия. Насили блъскащото си сърце да се успокои.

— Явно имам още много да уча.

— Още си млад. — Хадан го тупна по рамото. — Но не се страхувай, с времето ще направя от теб крал-воин, достатъчно хитър и смел да предизвика самите богове.

Микен се изпъна под ръката му, приемайки тази истина — и още една.

„Преди това да стане, трябва първо да отърва Короната от моя брат, незаконородената си сестра и онзи проклет рицар.“

Превит над щурвала на небесния сал, Грейлин летеше покрай брега на Хейлса. Оставаше скрит в мъглата, като държеше ярките води от дясната си страна и ги използваше за ориентир.