Беззвездната корона

Корабът продължи да се носи нагоре, издигаше се все по-бързо. Отвън мъгливите покрайнини на гората преминаха покрай тях. Редици златолисти клони сякаш им махаха. Миг по-късно балонът изтегли лодката в облаците и външният свят изчезна.

Никс отстъпи от тази призрачна гледка. Беше все едно са попаднали в свят на духове. Сега, когато нямаше върху какво да се съсредоточи, усещаше всяко полюшване, всяко потреперване, всяко накланяне. Стомахът ѝ се разбунтува. Тя отстъпи, блъсна се в Джейс и посегна слепешком към ръката му.

Някой я сграбчи за рамото.

— Държа те.

Не беше Джейс.

— Ще излезем съвсем скоро — увери я Грейлин.

Никс се изтръгна от хватката му. Гневът прогони уплахата ѝ. Тя се обърна, за да се втренчи свирепо в него… а после светът избухна в ярка светлина, когато се подадоха над облаците. Слънцето открои всяка бръчица на болка върху лицето на рицаря: отчаянието в извивката на устните му, скръбта в очите му и най-вече измъченото му изражение.

Тя се видя принудена да се извърне, но не горчивината я отблъсна. Тази болка бе трудна за понасяне, особено след като отразяваше онова, което ставаше в собственото ѝ сърце.

Остана с гръб към него. Стоеше с лице към ярката шир от облаци, които се простираха чак до хоризонта. От блясъка на слънцето очите я заболяваха. Но тя дори не ги присви. Пое тази светлина в себе си и се опита да я използва, за да разпръсне мрака.

Продължиха да се издигат и гледката се разширяваше все повече. В далечината облаците се изсипваха през някакъв ръб, като водопад от висока скала. Зад него блестеше ярка синева, бележеща морето.

„Заливът на обещанията.“

А после оттам изгря някакво мрачно слънце, издигащо се от земята долу. Беше огромно, а чернотата му поглъщаше слънчевите лъчи.

— Боен кораб — промърмори Грейлин зад нея.

И тя осъзна, че това е издут балон с невероятни размери. На върха му плющяха знамена.

— Халендийски е. — Канти пристъпи напред. — От флотата на баща ми.

Гигантският балон се издигна по-нависоко и пред погледите им се появи огромната лодка. Маневрени струи избликваха по краищата ѝ. Корабът изви на север, към една пролука в облаците, която зеленееше от отражението на отровните води на Ейтур.

— Не мисля, че ни е видял — извика Дарант. — Но ще е по-добре да се скрием пак в облаците, за да не привличаме вниманието му.

Дъщерите му го чуха и се заеха да въртят колелата си. „Врабчарят“ въздъхна и започна да се спуска към бялото море. Дарант завъртя силно щурвала, насочвайки ги на юг, по-надалеч от грамадния съд.

— Вижте! — обади се Джейс и посочи, когато второ черно слънце се издигна да замени първото.

„Още един боен кораб…“

Второто слънце се издигаше по-бързо, по-агресивно.

— Вкарайте ни в облаците — прошепна Дарант, сякаш се страхуваше да не го чуят.

„Врабчарят“ се гмурна рязко надолу — но без полза. Като мишка, бягаща от котка, трескавото им движение само успя да привлече вниманието на ловеца. Бойният кораб се извъртя към тях, бълвайки струи огън и дим. Бронираният му нос се насочи право към тях и започна да расте.

А после страховитата гледка изчезна, когато „Врабчарят“ потъна в бялото море. Светът отвън се превърна във вихрещи се мъгли.

Никой не говореше.

Никой дори не дишаше.

От пукането в ушите си Канти усещаше, че бързолетът продължава да се спуска. Но знаеше, че не може да го прави до безкрай. Леко стържене на върхарите на дърветата по кила на лодката го доказа.

— Само дотук можем да слезем — прошепна Дарант.

Глейс и Брейл заработиха с колелата, за да издигнат отново кораба, докато дращенето престане.

— Никой да не говори — обърна се към тях Дарант. — Ако се налага, шепнете. Бойните кораби имат уши — големи барабани, които могат да уловят и пръднята на врабче.

Сякаш в отговор на това дъщерите му завъртяха други колела, докато дори шумът на огнепламовите горелки заглъхна. После отстъпиха от уредите си с мрачни лица.

„Врабчарят“ продължаваше да се носи през мъглите.

Канти стисна зъби, наострил уши, защото знаеше какво ще последва. Макар и Принц в шкафа, той все пак имаше някаква представа от бойна стратегия, особено след като училището на Калето бе толкова близо до Легиона.

Но той не бе единственият с такова обучение. Грейлин се премести по-близо до прозореца отдясно на носа. Канти направи същото отляво. И двамата се взряха в сияещата мъгла отпред, нащрек за всякакви зловещи сенки, носещи се към тях.

От мъглата долетя глух гръм, достатъчно силен, за да завихри облаците и да накара кораба да потрепери. После още един и още един. Огненооранжеви проблясъци озариха далечината, припламвайки ярко, а после угаснаха.

Канти заговори: знаеше, че гръмовете ще оглушат бойния кораб за момент.

— Опитват се да ни отрежат от Земелом. Тези взривове ще разсеят мъглите отпред, така че да се разкрием, ако се опитаме да минем.

Като доказателство за това още огнени цветя озариха мъглата, прокарвайки линия през пътя им.