Беззвездната корона

Едно желязно копие, изпускащо опашка от пламъци, се стрелна покрай прозореца му. Салът се разтресе бясно, когато балонът му бе улучен — а после огнен взрив го завъртя във въздуха.

Докато съдът падаше, Грейлин се мъчеше да пребори въртенето, като отпусна единия педал и задържа другия силно натиснат. Огънят от едната страна угасна, а от другата запламтя ярко. Главозамайващата гледка отвън се забави достатъчно, за да успее да зърне откъслечни картини на балона на бойния кораб, издигащ се покрай него, докато салът му падаше.

Той стисна зъби.

„Преди да умра, ще нанеса колкото мога повече щети.“

Насочи носа на тресящия се съд към откритата палуба, летяща насреща му. Натисна и двата педала, за да задейства горелките. Новият тласък запрати сала му към средата на палубата, теглейки зад себе си разкъсаните останки от балона.

Той видя как хората се разбягаха наляво и надясно.

Носът на сала строши левия парапет и се заби между две гигантски балисти. Килът му се плъзна по палубата и той заподскача като плосък камък по спокойна вода.

Грейлин стисна щурвала, за да се задържи на мястото си.

А после клатушкащият се сал се блъсна с широката си страна в едно гигантско стоманено въже на десния борд и избумтя мощно. Спря и се разцепи на две. Силата на удара изхвърли Грейлин от седалката му. Главата му се тресна в корпуса и пред очите му изскочиха искри. Той се опита да стане, но падна замаяно на едно коляно.

През отворената кърма видя как към него тичат мъже.

Направи нов мъчителен опит да се изправи. Изтегли меча си, решен да се бие до последен дъх.

„За Никс…“

Вдигна дългото сребърно острие на Сърцетрън — но светът се завъртя около него. Краката му се гънеха пиянски. Той вдигна меча и замахна надолу. Това бе единственото, на което бе способен в този момент. Надяваше се, че е достатъчно. После се строполи назад в седалката на сала. Опита се да се надигне, но светът потъмня.

44.

Канти водеше групата им без спиране през хаоса и паниката на Спокоен кът. Каруци громоляха по улиците. Ездачи шибаха с камшици всеки на пътя си. Тълпата се състоеше в по-голямата си част от жители на града, понесли имуществото си на гръб. Много други се свиваха зад затворените кепенци на прозорците.

Отвсякъде ехтяха камбани и се смесваха с виковете и крясъците.

За групата им щеше да е трудно да върви срещу този поток, ако не бе грамадният мокър звяр, който ги водеше. Гривата на Аамон бе настръхнала застрашително. Муцуната му се бе озъбила, разкривайки дълги бели зъби. Морето от хора се разтваряше пред заплашителното му ръмжене, за да им позволи да минат през града.

— Къде отиваме? — попита Джейс, изричайки на глас въпроса, който тормозеше всички.

Фрел погледна назад.

— Скоро ще трябва да решим това. Особено след като вече навлязохме на сигурно място дълбоко в града.

Канти се намръщи.

— Това място изобщо не е сигурно.

Преди малко всички бяха чули оръдейните гърмежи. Не знаеха какво вещаят те, но обстрелът ги пришпори да вървят още по-бързо. Въздухът вече бе изпълнен със задушлив дим и мъглата бе потъмняла от него. От всички страни в далечината сияеха пламъци, освен на изток, към доковете. Това бе посоката, в която бягаха повечето градски жители, но Канти знаеше, че натам няма безопасност. Един от бойните кораби — или и двата — скоро щеше да завладее онзи район.

— Тогава какво ще правим? — попита пак Джейс и стисна с две ръце новата си брадва; стоеше закрилнически близо до Никс.

Канти изпухтя, уморен само да бяга.

— Насам.

Дръпна ги всички под стрехите на изоставен магазин, като остави тълпата да тече покрай тях. Всички очи се впериха в него.

Канти изложи ситуацията.

— Доколкото познавам Хадан, след като блокира това място, легионите му ще претърсят града, квартал по квартал, като изгарят всичко след себе си, за да са сигурни, че не са пропуснали нещо. След това, ако не ни намерят, ще пресеят пепелта.

Очите на Джейс бяха станали огромни като чинии.

— Тогава къде ще отидем? Къде можем да се скрием?

Канти посочи напред.

— „Златният клон“.

— Обратно в хана ли? Защо там? — попита Фрел. — Това ми се струва рискован избор. При предишното ни посещение платих в злато за мълчанието им, но се страхувам, че подобна щедрост ще загуби силата си, ако целият град гори.

Канти изложи аргументите си колкото можеше по-бързо.

— Няма да наемаме стаи там, Фрел. Ще се вмъкнем тайно и ще се насочим право към винените изби.

— Винените изби ли? — попита Джейс, смръщил чело.

— Огледах мястото миналата нощ, докато вие дуднехте безкрай за плановете си, които явно вече са станали на пух и прах. Че къде другаде може да отиде Принцът пияндурник на Върховръх, за да си пропилее нощта?

Фрел се намръщи, сякаш доловил лъжата му.

Всъщност той не бе слязъл долу да вкуси от прашните бутилки. Беше отишъл да потърси място, където да се оттеглят, ако ханът бъде нападнат. След всичко станало Канти вече виждаше врагове във всяка сянка. Тези страхове го държаха трезвен и му пречеха да заспи.