Беззвездната корона

— Изповедник Рит иска когато стигнем до Облачен предел да отклони „Пиул“ за търсене на откраднатия си артефакт, който смята, че се намира някъде на североизток от езерото Ейтур.

Микен се обърна към Рит.

— Бронзовата жена?

Изповедникът пъхна ръце в широките ръкави на сивата си роба. Потъмнените му от татуировката очи се бяха превърнали на тънки процепи от ярост.

— Преди малко получих вест от Крепостта на Изповедниците. По-точни изчисления, които дават по-ясна представа за местоположението на това оръжие. То трябва да бъде завладяно, преди да изчезне отново. При тази наближаваща война не можем да рискуваме да го изгубим, особено пък от клашианците.

Макар и принц, Микен не можеше да командва тези кораби. Сега бе едва осмата му година в Легиона. Баща му с право бе назначил васален генерал Хадан да предвожда атаката. Но сега и двамата очакваха от него да разреши спора им, вероятно със съзнанието, че той ще бъде крал един ден, или може би от уважение заради начина, по който се бе разправил с Анскар. Най-вероятно се обръщаха към него, защото имаха нужда от вятър — какъвто и да е вятър — който да издуе увисналите им платна в една или друга посока.

— Ейтур се намира непосредствено на север от Спокоен кът — каза Микен. — Това ми изглежда малко отклонение, което обаче обещава много по-голяма награда. Не съм ли прав?

Хадан отвърна с неохотно мръщене.

Микен продължи:

— Без съмнение „Титан“ може да се справи с всичко в горския град. А и „Пиул“ ще е съвсем близо на север и би могъл да бъде призован с бързите криле на вестоврана или сигнално тръбене.

Рит измъкна ръце от ръкавите на робата си. Макар и стоик по характер, Изповедникът явно бе доволен от посоката на вятъра.

Микен потуши задоволството му.

— Ами другите оръжия, които ни обещахте. Изповедник Рит? Те натоварени ли са?

— Когато се качвах, ги складираха в трюма.

Микен кимна.

— Ще ги оставите там и ще се погрижите да са подходящо обезопасени, преди да се прехвърлите на „Пиул“. Такива оръжия няма да са ви от особена полза във вашето търсене, но могат да се окажат от решаващо значение за нас.

— Разбира се. Не възразявам.

Микен погледна от единия към другия. Те си кимнаха, засега доволни от решението. Когато двамата се отправиха в противоположни посоки, Микен пристъпи към освободените перила. Зад него мъжете се суетяха с последните приготовления. Стоманените въжета надаваха скръбен стон. Над главата му изпънатият плат на балона плющеше на вятъра.

Принцът не обръщаше внимание на нищо от това.

Вместо това се съсредоточи върху успокоителната картина на бухналите облаци върху скалите на Земелом — знаеше, че този покой няма да трае дълго. Нито тук, нито в другия край на Короната.

Идеше буря.

„И аз ще бъда нейната мълния.“

Когато отекна последната свирка, Рит забърза към каютата дълбоко в недрата на „Титан“. Оръжията, складирани вътре, бяха прекалено чувствителни към погледа на Небесния отец, за да рискуват да ги съхранявал по-високо. Отпред двама грамадни Трошачи стояха от двете страни на вратата. Очите под тежките вежди на джиновете, допълнително засенчени от железните им шлемове, следяха приближаването му, но те го познаваха и не обелиха нито дума, когато той стигна до вратата и почука по нея.

От другата страна се чу потропването на бастун и вратата бе отключена със стържене на ключ.

Рит я отвори и влезе. Стаята без прозорци бе оскъдно обзаведена — само едно тясно легло, лампа на кука и втора врата отсреща.

— Нямам много време — каза Рит още с влизането си. — Успях да изкопча „Пиул“ от Хадан, но трябва да съм бърз.

Изповедник Витаас отдръпна мършавото си тяло настрани и се подпря на елшовата си тояга. Гласът му звучеше като стържещи камъни.

— Нещо ново от Скерен?

— Не, но ако има някаква промяна, той ще прати врана. — Рит докосна тежката кесия, висяща от кожения пояс на Изповедническия му крист. — Освен това Скерен ми даде инструмент, с който да проследя онези енергийни ветрове до целта ни. Но той ще заработи едва когато се приближим.

— Тогава по-добре иди на „Пиул“. — Витаас отиде до леглото и отпусна съсухреното си тяло върху него. Погледът му се плъзна към другата врата, обкована с желязо и залостена с резе. — Аз ще се погрижа за оръжията тук и ще ги насоча срещу най-голямата заплаха.

Рит си спомни последните думи, изтръгнали се от гърлото на игуменка Гайл. Прошепна ги отново.

— Вик дире Ра…

Витаас продължаваше да се взира към другата врата.

— Древното име на клашианската богиня на мрака. Сенчестата кралица, която се носи на огнени криле.