Беззвездната корона

Всеки боен кораб носеше цяла центурия рицари и двайсет вирлиански гвардейци, плюс един и половина пъти повече коне. Бордовете на „Титан“, също като тези на близнака му, бяха настръхнали от стоманени оръдия и огромни балисти, заредени с копия с железен връх. В долните части на кораба малки вратички криеха запаси от бурета с алхимични огньове, готови да се посипят върху земята долу.

Микен знаеше, че тази мощ е предназначена не само да изпепели семената на назряващ бунт — а и след това да поръси земята със сол. След такава зрелищна демонстрация на сила в планините никой повече нямаше да дръзне да надигне глас, камо ли меч срещу краля. В същото време тя щеше да мобилизира хората около знамето на рода Масиф. Микен бе научил как проявата на сила може да разпали в сърцата на простолюдието по-бурна гордост от техния крал и кралство.

Но знаеше също, че това зрелище не е предназначено само за собствения им народ — а и за армиите на Южен Клаш. То щеше да е като огнен пряпорец, развян срещу южните земи. Халенди имаше още двайсет кораба като „Титан“ и „Пиул“, закотвени тук и на стратегически места из цялото кралство. Вестта щеше да се разнесе от планините до Клаш като знак за решимостта на краля и предупреждение за безплодността на всяка атака.

Микен потърка нагръдника на леката си броня, за да лъсне повърхността му до сребърен блясък в сенките на огромния газов балон. Разбираше, че зад цялата тази свирепост се крие една последна цел. Тъкмо затова бе решил да последва примера на Анскар и да облече бронята си, преди да мине през военните докове и да се качи на „Титан“. Баща му искаше величието на сина му да блести още по-ярко. Ако войната наистина дойдеше, хората щяха да знаят, че имат гръмотевичен крал и син, изкован от смъртоносно сребро, които да ги пазят.

Взря се на изток, към скалите на Земелом. Може би беше за добро, че покушението срещу Канти в блатата се бе провалило. Това би бил позорен край за брат му, последната черта в един развратен живот. А сега смъртта на Канти щеше да послужи на една по-висша цел в полза на кралството. Принцът в шкафа щеше да бъде запомнен като мрачен узурпатор, убит от бляскавия наследник.

Микен въздъхна, загледан в далечните мъгливи планини.

„Благодаря ти, братко. Кръвта ти ще излъска бронята ми още по-ярко.“

Тропот на ботуши привлече вниманието му към палубата на „Титан“. Баща му се приближи, нагизден в кралските си одежди, целият в тъмносиньо и лъсната черна кожа. Приличаше на движещ се буреносен облак.

Микен го посрещна, готов да падне на коляно и да се сбогува.

Вместо това Торант сграбчи сина си и го прегърна.

— Знам, че искам от теб да свършиш тежка задача, Микен. — Пусна принца и го отдръпна на ръка разстояние от себе си, като го държеше за раменете. — Но знай, че няма да ти се сърдя, ако просто върнеш брат си у дома. Мисля, че дори ще се радвам.

Микен се поклони; опита се да скрие разочарованието си от баща си. Дори и сега, изправен срещу бунт, кралят отказваше да втвърди великодушното си сърце. Микен се помъчи да скрие горчивината в гласа си, като си напомни, че той ще е безмилостната стомана вместо баща си и ще въздава смърт, където е нужно.

Прочисти гърло и заговори.

— Татко, ще направя всичко по силите си, за да върна Канти във Върховръх. Обещавам.

Торант кимна доволен.

— Знам. Що се отнася до момичето, което е предречено да донесе разруха, то трябва да бъде убито безпощадно, заедно с онези, които му помагат.

Микен падна на едно коляно.

— Ще бъде сторено — заяви той, скривайки в сърцето си поредната лъжа, едва наскоро посята там.

След кървавите събития в Крепостта на Изповедниците се бе замислил дали няма по-добра употреба за това момиче, млада жена със загадъчни сили и тъмен произход. „Бих могъл да я запазя за себе си.“ Усещаше, че тя би могла да се превърне в стратегическа фигура в една по-голяма игра на „Рицари и мошеници“. Даже се чудеше дали да не легне с нея, била тя негова сестра или не, и да привлече силите ѝ в своето собствено потомство.

Корабната свирка отекна и сигналът бе повторен от началника на доковете долу. „Титан“ се готвеше за отлитане. Същите екливи ноти се разнесоха откъм „Пиул“.

Микен се изправи.

Баща му го хвана за ръката на раздяла.

— Знам, че ще ме накараш да се гордея, Микен.

— Благодаря ти, татко. — Той сложи юмрук на нагръдника си, над мястото, където гербът на рода Масиф бе гравиран върху сребристата стомана. — Дано управляваш дълго.

Баща му го удостои с една от редките си усмивки, като слънчев лъч през буреносни облаци, а после се обърна, за да слезе от бойния кораб.

Микен го загледа как се отдалечава, но след миг погледът му бе привлечен към Хадан и Рит. Двамата бяха привели глави един към друг край перилата от другата страна и изглеждаше, че спорят. Той закрачи през палубата. И двамата го видяха и се изпънаха, когато дойде при тях.

— Нещо не е наред ли? — попита той.

Твърдото изражение на Хадан бе станало направо каменно.