Беззвездната корона

Успя да влезе в славната школа само защото един йеромонах, който бе ползвал услугите му в бардака, забеляза татуировката от вътрешната страна на горната му устна, която го бележеше като собственост на мистиците. Само редки деца получаваха такова обучение. Вярвайки, че едно такова момче е специално — а може би с желанието Рит да му е подръка за лесни наслади през следващите години — монахът му бе уредил влизане в Теасл. Там младежът преуспя със собствени сили и накрая стигна до първия си великрист, по алхимия. След това благодари на йеромонаха — изкорми го с кама и замина за Калето, където спечели втория си великрист и стана първо Изповедник, а после и ифлелен.

Дори сега, толкова години по-късно и след като бе постигнал толкова много, той още се будеше с онази стара болка и срам от младите си години, когато бе беззащитен и зависеше от милостта на другите. Това подклаждаше студения огън у него, амбицията, желанието никога да не бъде отново нечий подчинен. За да си гарантира това, търсеше силата, скрита в древното знание, решен да не позволи на нищо и на никого да му попречи да се превърне в страховита сила, по-могъща от всеки крал.

Изръмжа и отхвърли тези мрачни мисли, за да се съсредоточи отново върху блестящото чудо пред себе си. Бе посветил остатъка от живота си на разгадаването на тайните, скрити тук. Очите му се взряха напред, където чакаше един от братята му.

Изповедник Скерен го бе повикал тук долу по спешност, но Рит не можеше да се отзове, преди кралят да си е тръгнал.

За да стигне до брат си, Рит трябваше да се промъкне през влудяващата медна паяжина, като се навеждаше, извиваше и промушваше по посока на центъра ѝ — където чакаше един гладен паяк, поместен в самата ѝ сърцевина, талисман с огромна важност.

Отпред Скерен се бе привел над свещения артефакт.

Рит зърна части от него, докато се приближаваше. Изваяният бронзов бюст бе свързан с голямата машина посредством жици и тръби. Лицето на скулптурата бе на мъж с къдрава брада и също такава коса. По бронзовата му кожа се виеха шарки от енергиите, проникващи през нея. Най-фините му къдрици и косъмчета се полюляваха като движени от невидими ветрове. Стъклени очи във виолетовосиньо блестяха мътно, слепи за всичко наоколо.

Според историята на талисмана бюстът бил намерен в Спокоен кът преди две хилядолетия. Открили го в едно забравено мазе в Старата мачта, заровен дълбоко под корените на древното дърво. Оттогава безтелесната глава бе минала през безброй ръце. Никой не знаеше какво точно да мисли за нея, но всички оценяваха красотата и майсторската ѝ направа. Тя бе пътувала до най-далечните краища на Южен Клаш и на север до уединената Хапрейска хегемония. Бяха я проучвали и изоставяли и бе красила дворците на много крале, преди най-сетне да стигне до Азантия.

През годините разкрития в древните томове бяха предлагали някои намеци за истинската ѝ важност, как тя можела да се върне към живот, ако се захрани по подходящ начин. Въпреки това на ифлелените им бе отнело векове да събудят талисмана от съня му и да измъкнат от него малкото, което могат. От съживяването си насам главата бе проговаряла само четири пъти. Думите ѝ винаги бяха загадъчни, изречени на език, който никой не разбираше. Тези четири съобщения бяха записани в най-свещените текстове на ифлелените в очакване да бъдат разшифровани.

С отминаване на вековете орденът им бе научил много. Откриха как свещеният талисман излъчва странни емисии, вибрации във въздуха. Когато човек се приближеше, ги усещаше като гъдел върху кожата си.

Дори сега Рит усещаше този вятър, духащ срещу него, докато вървеше натам.

С времето ифлелените се бяха научили как да следят силата му с помощта на магнитни пръчки, увити в медна тел. Не им бе отнело дълго да установят как това странно излъчване влияе на дребните животни: птици, гущери, змии. Дивите твари се покоряваха на зова му, ставаха кротки, лесно управляеми.

Витаас бе този, който пръв го бе свързал с юларната песен и бе прекарал дълги години в опити да улови този звук и да го използва за контролиране на по-едри животни. Накрая бе усъвършенствал метода си с медни игли, вкарани в ключови области на мозъка. След като известно време беше работил с животни, беше открил слабоумните джинове — най-лесните за манипулиране хора — и бе продължил нататък.

А талисманът продължаваше да излъчва странната си безмълвна песен. За да следят звуците му, артефактът бе обграден с концентрични кръгове бронз — сложен сферичен скелет, наподобяващ планетарий за изучаване на звездите. По кръговете бяха наредени омотани в жица магнити, окачени в пълни с масло кристални сфери, които се превръщаха в сто малки ветропоказателя. С помощта на тези инструменти бе създадена карта на посоката и силата на невидимите ветрове на талисмана през вековете. И така продължаваше вече дълго време, с талисмана изпращащ неспирния си зов към света.

Докато най-сетне не дойде отговор.