Беззвездната корона

— Не знам — отвърна Рит. — Само някакви безсмислици, избълвани, докато се мъчеше да освободи волята си. Явно не искаше да знаем повече.

Микен подозираше, че Изповедникът лъже. Дори кралят присви сурово очи срещу Рит. Но Хадан бе чул достатъчно.

— Няма значение. Това е още едно доказателство за заговор с цел сеене на раздор и разделяне на кралството — рече той. — Интрига, подхранвана от клашианците и дирижирана от един от тях. Трябва да я потушим веднага.

Рит се обърна към тях.

— Генералът е прав. Трябва да сложим край на това, преди да започваме каквато и да било война.

Торант кимна. Микен никога не бе виждал лицето му толкова зачервено.

— Хадан, ти ще командваш бойния кораб, заминаващ за Облачен предел. Всъщност удвои броя на войниците. Ще сложим край на това веднъж завинаги.

Кралят се обърна към светлия си син.

— Ти също ще заминеш, Микен. Време е да изправиш претенциите си за трона срещу измяната на брат си. Цял Халенди трябва да го види, за да изчезне всяко възможно съмнение в наследствеността.

Микен се поклони, приемайки този суров дълг. Знаеше, че с войната, която предстои, трябва да блести по-ярко от всякога, да бъде знамето, около което да се обедини кралството. Но знаеше също и защо баща му рискува първородния си син в такова начинание.

Представи си корема на лейди Миела, наедрял от обещание.

Кралската линия на рода Масиф щеше да устои — трябваше да устои — независимо от всичко.

40.

След като възложи на друг от ифлелените да заведе групата на краля обратно до Върховръх, Рит потъна още по-далеч от слънцето. Спусна се на половин левга по-надолу до истинското сърце на владенията на мрачния бог — и тайната, заровена там от седем века.

Беше оставил Витаас в схолариума му, където той възнамеряваше да разцепи черепа на игуменката и да поровичка из мозъка ѝ. Искаше да установи какво в процедурата бе подействало и какво не, за да усъвършенства още повече метода си. Ифлелените — като всички Изповедници — знаеха, че знанието рядко се добива с внезапни пристъпи на прозрение, а по-често с мъчителни провали и дребни триумфи. Малцина разбираха колко векове са били нужни да се събере изоставеното от древните и да се върне към живот.

Което важеше с особена сила за това, което се намираше отпред.

Рит стигна до висока двукрила абаносова порта, изрисувана с рогатата змия. Бутна я и символът се раздели на две. Той влезе в светая светих на ифлелените. Стаята приличаше на онази горе — купол от полиран обсидиан. Освен това бе заобиколена от врати с отбелязани на тях различните насоки на изследвания, всички свързани със съдържанието на тази стая.

Цялата ѝ ширина бе заета от оплетена мрежа от медни тръбички и стъкленици, по които течаха и бълбукаха тайнствени алхимикали. Тя стигаше от сводестия таван до полирания под. Гигантският апарат пухтеше, изпускаше пара и пулсираше като жив.

Четирима кръвородни бележеха основните посоки на земните магнитни енергии. Всичките вързани жертви бяха деца под единайсет години, отмъкнати от претъпканите улици на градското Дъно. Такива млади жертви даваха най-много мощ на дестилационния процес. Всяко дете лежеше отпуснато, гърдите им бяха срязани и зееха като малки прозорци. Мехове изпълваха дробовете им с въздух, издуваха ги и ги спадаха, разкривайки пиковете на биещите им сърца.

Кръвта им течеше по тръбите и съдовете на апарата. Младите им клетки бяха изцеждани, после пречиствани на всеки етап, докато накрая остане само концентрирана жизнена сила. Според древните томове тези енергии се съдържаха в малки частици, освободени от разкъсаните клетки, невидими прашинки, които древните наричали митохондрии. Рецептата за това мощно гориво идваше от същите текстове. Въпреки това на ифлелените им бе отнело векове да изучат и усъвършенстват тези методи, като ги приспособяваха и развиваха — включително с използването на живи жертви.

Всяко дете издържаше по пет дни, преди да умре, отдавайки целия си живот на жадната медно-кристална мрежа. Само преди век същата тази машина бе консумирала по дете на ден, но ифлелените бяха подобрили методологията през годините, бележейки голям напредък. Освен това се бяха научили да използват тези дестилирани еликсири, за да удължат собствения си живот.

Рит мина покрай малко светлокосо момиченце, чиято глава бе отметната назад, а в гърлото му бе вкарана тръба. Прокара пръсти през косата му в мълчалива благодарност за дара и саможертвата му.

Едва си спомняше своята младост като помощник на един гжоански мистик. Той и майка му бяха избягали от Владението, когато беше на шест, точно преди да дойде моментът да го ослепят, за да го подготвят за собственото му обучение като мистик в планинската им крепост. Той потисна спомените за онова мъчително време, за преследващите го гжоански ловци, убийството на майка му от роботърговци, собствените му години като роб за наслади, преди най-после да се озове в школата Теасл на островите Тау от другата страна на Короната.