Беззвездната корона

— Игуменка Гайл е родена в Южен Клаш, което означава, че има солидни роднински връзки там. Може би това ѝ е било внушено от враговете ни, за да посеят смут. Разпространяването на слухове за гибел по време на война би отслабило нашата решимост точно когато тя трябва да е най-силна. Вижте какво причини това на сина ви, сир.

Торант се намръщи.

— Какво общо има тази работа с Канти?

Въпросът бе насочен към Хадан, но игуменката го чу и не можеше да възпре отговора си. От челото ѝ потече пот, докато тя явно се бореше с принудата.

— Той… се опитва да помогне… на сестра си.

Микен се вцепени.

— Сестра ли?

— Момичето, което говори от името на Мир… тя… е загубената дъщеря… на Марейн.

Микен не разбираше нищо, но баща му явно разбираше. Залитна при думите на жената.

— Не… — изстена кралят. — Не е възможно.

Торант се завъртя към Рит, който изглеждаше не по-малко смаян.

— Ти ми каза, че бебето е мъртво — обвини го кралят.

— Всички смятахме така — отвърна Рит, но върху лицето му легна сянка.

Торант потъмня от гняв.

— Дете, което ти предрече. Рит. Момиче, точно както го предсказа. Тази, която ще сложи край на Короната и на целия свят.

Микен свърза думите на баща си, изтъкавайки основата на историята за Рицаря отстъпник. Двамата с Канти си бяха шепнели подобни смразяващи слухове за тайната история на семейството си, свити под завивките нощем, когато все още бяха близки, преди да ги разделят между Калето и Легиона.

Лицето на Хадан си оставаше скептично.

— По-вероятно момичето е просто хитрина на клашианците, за да накарат второродния принц да се събере с една предполагаема дъщеря на краля и да използват тези приказки за подклаждане на бунтове срещу истинския наследник.

Генералът хвърли поглед към Микен, който на свой ред си представи малката издутина на корема на лейди Миела.

— Дори тя наистина да е изгубената дъщеря на Марейн — възрази Торант, — ние не знаем дали момичето е мое или на предателя Грейлин.

Спорът им бе прекъснат от болезнен вик откъм стола. Игуменката се бореше с ремъците си, дърпаше белезниците, които приковаваха китките ѝ. Въпреки това не можеше да попречи на думите да излязат от гърлото ѝ.

— Грейлин… Грейлин отива при нея в този момент — изпъшка тя. — В Спокоен кът.

Кралят се врътна към нея с рев:

— Какво?!

Витаас доближи медната кутия към стола, като явно се опитваше да постави отново жената под своя власт.

От доклада на Анскар Микен знаеше, че Канти и другите са избягали по Пътя на падналите. Никой не знаеше дали са оцелели при това изкачване, защото хората на Анскар били отблъснати от някакви гадини, живеещи там. Но ако Канти бе стигнал до Облачен предел, най-вероятната му цел би била да се добере до горския търговски център Спокоен кът. Там горе нямаше нищо друго. Знаейки това, кралят вече бе заповядал да подготвят един боен кораб за полет до Облачен предел, за да потърси липсващия принц.

Микен видя как баща му се спихна като пробит ветрокораб. Знаеше колко силно бе обичал той Грейлин, негов приятел от най-ранните им години. Торант бе наказал клетвопрестъпника, но му бе пощадил живота и вместо това само го бе прокудил. Всички мислеха, че Рицарят отстъпник е умрял в изгнание.

„Явно не е.“

И ако бе жив, то Грейлин още веднъж се оказваше клетвопрестъпник. Беше се заклел никога да не се връща в Халенди, никога да не стъпва отново в кралството.

Дори Хадан разбираше как милосърдието може да се обърне срещу теб.

— Нима може да има някакво съмнение, че се подклажда бунт? Синът на краля, предполагаема дъщеря, а сега и завръщането на опозорен рицар на кралството. Това трябва да бъде спряно, преди заразата да се е разпространила и пуснала корени.

Торант кимна и лицето му се втвърди при разпалените думи на генерала.

Рит обаче не бе приключил с пленницата им. Приближи се до нея. Очите му се присвиха, докато я гледаше как се мята. Витаас се приближи от другата ѝ страна с прокълнатата пищяща кутия.

— Какво се мъчиш да не ни кажеш, игуменко Гайл? — попита той студено.

Очите ѝ се подбелиха. Пяна изби на устните ѝ, които се изпънаха в линии на агония. Но медните игли засияха още по-ярко, пронизвайки по-дълбоко волята ѝ.

Тя изкрещя и мина на родния си език. От изтерзаното ѝ гърло бликнаха клашиански думи.

— Вик дире Ра!… Вик дире Ра се шан бения!

Рит залитна крачка назад. Витаас потрепери и едва не изтърва медната кутия. Положи усилия да я задържи — но това бе достатъчно за игуменката да се овладее.

Очите ѝ се взряха право напред. Болката ѝ се превърна в ярост. Тя изтръгна едната си ръка от белезниците, разкъсвайки кожата. Метна се напред и грабна един дълъг нож от близката маса. Преди някой да успее да ѝ попречи, заби острието в гърлото си.

Рит посегна към ръката ѝ, но тя завъртя ножа и го издърпа обратно сред мощна струя кръв. В погледа ѝ имаше такава омраза, че Изповедникът отстъпи.

След още няколко мъчителни вдишвания животът в очите ѝ угасна.

Кралят сграбчи Рит за рамото.

— Какво каза тя накрая? За какво говореше?