Беззвездната корона

Все пак последва другите през вратата и към недрата на Крепостта на Изповедниците. Рит спря оттатък прага, за да откачи от стената една горяща лампа. Скоро възникна нужда от нея. Факлите оредяха, докато Рит ги водеше все по-навътре. Спуснаха се по тесни стъпала, загладени от векове изповеднически сандали. Всеки проход бе по-криволичещ от предишния.

На горните нива се разминаваха с Изповедници в сиви роби, които се отдръпваха от пътя им, притиснали към гърдите си прашни томове, вероятно забранени текстове от Черната библиотека на Анатема. Ръката на един от срещнатите Изповедници бе увита в кървави превръзки и той бе воден от друг — вероятно някой експеримент се беше объркал.

Постепенно, докато слизаха по-надолу, коридорите се изпразниха от братята на Рит.

Ушите на Микен се напрягаха да чуят писъци или демонски вой, но цареше тишина, която стана потискаща като камъка над главите им. Носът му долови слаб мирис на сяра, който групата им, изглежда, следваше, както някой тилазавър — кървава диря.

Накрая източникът се появи в края на дълъг виещ се тунел. Тунелът бе разсечен от стръмна урва, сякаш бог Нетин го бе разцепил с обсидиановия си меч. Над пропастта се протягаше каменен мост, ограден от две черни колони.

Рит ги поведе към колоните. Докато го следваше, Микен видя върху всяка от тях присвита червена усойница с корона от тръни. Двете рогати змии стояха с лице една към друга, сякаш предизвикваха някой да дръзне да мине между тях, ясно отбелязвайки територията напред като царство на мрачния бог Дрейк и следователно на ифлелените.

Микен мина бързо покрай тези змии с мъртвешки очи и по каменния мост. Направи грешката да хвърли поглед през ръба. От бездната се носеше толкова силна воня на сяра, че стомахът му се преобърна, а очите му се насълзиха. Все пак зърна зловещ блясък далеч долу. Това не бе веселата червенина на пламтящо огнище, а същото противно изумрудено като на сияещите жилки, нашарили черните камъни.

Той потрепери и измина на бегом останалата част от моста, за да се присъедини към другите, които се бяха събрали под арката на входа на голям тунел. Камъкът ѝ бе изписан с магически символи, които сияеха в същото гнусно зелено, сякаш самите жилки са били подчинени на волята на ифлелените, за да оформят тези символи.

На този праг Микен забави крачка.

— Не е далеч — подхвърли Рит, сякаш усещаше, че принцът е на косъм да си плюе на петите.

Изповедникът мина под арката с лампата си. Кралят и Хадан го последваха, така че на Микен не му остана друг избор, освен да продължи след тях. Определено нямаше представа как да се върне сам.

Най-после Рит стигна до една желязна врата. Окачи лампата до нея и хвана с две ръце кръглата халка, изработена във формата на свита усойница. Сякаш бе нужна цялата му сила, за да я отвори. Когато тежката врата се завъртя на смазаните си панти, отвътре бликна огнена светлина — заедно с писък, който излетя в коридора и заехтя в далечината, сякаш се мъчеше да избяга.

Микен потрепери, разбрал, че този писък не идва от демон, а от прекършван човек.

Рит им махна да влизат и ги последва.

Широкият гръб на Хадан препречваше гледката на Микен, докато васалният генерал не залитна встрани със стреснато ахване.

Цялата стая изглеждаше направена от ковано желязо, все едно бяха влезли в печка. Само дето металът, занитен към всички повърхности, бе по-черен от всяко желязо. В дъното пламъци бумтяха в малко огнище с решетка.

В центъра на стаята имаше стол от същото желязо. До него сбръчканата фигура на Изповедник Витаас поздрави мълчаливо краля, а после се наведе над сребърните инструменти, наредени на една близка маса. Всички те бяха с остри върхове или ръбове, или пък със спираловидни нарези като на свредел. Много от тях бяха мокри от кръв. Но не те изцедиха всяка топлина от тялото на Микен и го оставиха вледенен от ужас.

На стола седеше гола жена, челото, шията и гърдите ѝ бяха вързани към облегалката с кожени ремъци. Бе увиснала безсилно, сякаш загубила съзнание от онова, което я бе накарало да изпищи. Главата ѝ бе обръсната наскоро, ако се съдеше по купчината бели плитки на пода. Струйки кръв се стичаха по бузите ѝ и се събираха в ямката на оголената ѝ шия, преди да потекат надолу по гърдите ѝ.

Но най-зле изглеждаше темето ѝ. От черепа стърчаха няколко медни игли. Докато Микен гледаше, Витаас заобиколи масата и мина зад стола, наведе се над затворничката, вдигна ръце и заби нова медна игла, дълга колкото пръста на Микен, през наскоро пробита дупка в кожата и костта.

Микен си представи как иглата потъва дълбоко в мозъка на жената.

„Какво прави този мръсник?“

Дори кралят изглеждаше отвратен и се обърна към Рит.

— Какво означава това?

Рит вдигна ръка, сякаш го молеше за търпение, и каза:

— Игуменка Гайл се оказа доста по-упорита, отколкото очаквахме.

Микен крачеше нервно из стаята, докато Рит и Витаас довършваха някои последни приготовления с вързаната управителка на Манастира — измерваха медните игли в черепа ѝ, местеха ги лекичко и си шепнеха.