Беззвездната корона

Фрел се опита да ги избута назад към вратата.

— Това са варгри — предупреди ги и в гласа му имаше едновременно страх и благоговение.

Никс не му обърна внимание и остана на мястото си, омагьосана от мрачната вибрация зад ръмженето на зверовете. Заслуша се в скрития пронизителен вой. От тази нотка косъмчетата по тила ѝ настръхваха.

Грейлин, мъжът, който можеше да е неин баща, се обърна към двете животни.

— Аамон, Калдер, обратно в бърлогата! Веднага!

Варгрите не му обърнаха внимание, а се разделиха, за да го заобиколят от двете страни. Подминаха го и се събраха отново пред него, заемайки позиция между нея и рицаря. Ръмжаха, оголили зъби, сякаш я предизвикваха.

Тя си спомни предупреждението на Ксан: „Има зверове, които ще бъдат привлечени по дирите ти. Те ще се опитат да убият всеки, които рискува да ги обвърже.“

Въпреки това тя стоеше срещу двата звяра. Отдели нишката, скрита във воя им. Тя пееше за тъмни гори под студени звезди, за огъня на лова, за късането на плът от кости, за топлината на глутницата в снежните бърлоги. Пое тези диви нишки в себе си, остави ги да се преплетат с нея. Прие дивата природа на варгрите, свирепата им жажда. Нямаше желание да обуздава нищо от това, но в същото време отказваше да бъде сплашена.

Вместо това събра целия си гняв, скръб и чувство за вина, и дори самотата и срама си, докато те не закрещяха да бъдат пуснати на воля, да изригнат в един див крясък. Спомни си как бе освободила тази буря след убийството на баща си и яростта ѝ остави след себе си много трупове.

„Не и отново.“

Съсредоточи цялата тази сурова сила върху един образ. На малък прилеп, който се бореше да я спаси и умря за това. За споделеното мляко и топлина. За брат, свързан със сърцето ѝ. Затвори очи и запя за тази близост, влагайки всичко събрано в себе си. Изпя го обратно по двете нишки към двете диви сърца, приклекнали пред нея.

И докато го правеше, оголи собственото си сърце, канейки ги да влязат в него.

Бавно двете песни се сляха. Нейният писък се превърна в тих вой в гърдите ѝ. Тя сподели техния призрачен зов към ледените звезди, оградени от замръзнали клони и чупливи иглички.

Сякаш след безкрайно дълго време Джейс ахна зад нея.

Тя отвори очи.

Единият варгър се преклони пред нея, после и другият. Брадичките им опряха в паветата. Кехлибарените им очи сияеха нагоре към Никс. Опашките им махаха приветствено. От две гърла се разнесе тихото скимтене, посрещащо изгубен член на глутницата, завърнал се в лоното ѝ.

Тя се взря в новите си братя, после вдигна очи към мъжа зад тях. Не му предложи близост като на тези животни. Гледаше смайването му, страхопочитанието върху лицето му.

Имаше да му каже само едно нещо.

„Виж какво изостави в блатата.“

XII. Кръвороден

Така е писано: Маги им Рел, първият клашиански дреш’ри, си изтръгнал сърцето пред братята си и им го показал като доказателство за своето превъзходство. Дал го на Втория от своя орден, преди най-после да бъде надвит от смъртта. От векове се твърди, че Имри-Ка пази свещения талисман в специална крипта — където той продължава да бие и до ден днешен.

Из „История на тайнствата и тавматургията“ на Баскал

39.

Светлият син на краля стоеше в сенките.

Микен спря на тъмното стълбище, прорязващо стените на Върховръх. Взря се навън през една бойница, от която се откриваше изглед на север, към тлеещите развалини на градските докове.

Бяха минали три дни от подлата атака срещу беззащитните ветрокораби. И все още над полето висеше димен облак, като траурен шал. Стотици хора бяха изгорели, хиляди бяха осакатени. Все невинни. Оттатък дима се издигаха гигантските бойни кораби, на които се вееха флагове със слънцето и короната.

„Поне тези кораби бяха пощадени, слава богу.“

Микен сложи ръка на дръжката на меча си.

„Сега войната с Клаш е сигурна.“

Гневът му се разгоря по-силно. Това не бе завръщането, на което се бе надявал. Все още носеше церемониалните одежди от сватбеното си шествие. Процесията от рицари, благородници и слуги бе пропътувала от Азантия до имението на Каркаския род в западните части на Широзем. Той бе оставил жена си, лейди Миела, в Каркаската твърдина — огромен чифлик, проснал се по зелените хълмове. Ниските му покриви бяха покрити с чимове от същата трева, която изхранваше неизброимите им стада. Слуховете за война бяха претекстът да затвори Миела в чифлика, за да я предпази от опасността. Но всъщност отсядането ѝ там вече бе планирано, за да скрие колко бързо наедрява коремът ѝ с детето на принца, бъдещия наследник на халендийския трон.