Беззвездната корона

— Току-що разбрах за заговор за убийството на Канти в блатата. По заповед от Върховръх. Което е трябвало да се извърши от хора под мое командване.

Микен залитна назад. Краката му опряха в леглото и той се тръшна на него.

— Не може да бъде!

Анскар го последва и падна на едно коляно, за да може Микен да види искреността му.

— Мисля, че този опит за убийство е накарал Канти да побегне. Сега идвам при вас, за да ви помогна да отклоните баща си от този кървав път.

— Не мисля, че ще мога. Макар баща ми да се отнася благосклонно към мен, не мога да кажа същото за Канти.

— Разбирам, но при това последно пътуване видях някакво достойнство в брат ви. Стомана, отдавна крита под пиянство и разгул. Но я има. Твърдо съм убеден в това. При сегашната заплаха от война два принца, застанали редом с краля, ще служат добре на кралството.

Микен въздъхна, чудеше се какво да прави.

Анскар наведе глава, явно търсеше думи, които биха убедили принца да апелира към краля. Ви-рицарят вдигна глава да опита отново.

Микен вече бе изтеглил кинжала си и разсече гърлото на вирлианеца.

Мъжът тупна по задник със смаяно изражение. Железните му ръце посегнаха към шията му, но не бяха достатъчно силни да спрат кръвта, швиртяща между пръстите му. Той изгъргори, докато животът изтичаше през устните му.

Микен сведе поглед към алените пръски по жакета и долните си кожи. Щеше да му се наложи да се преоблича пак. Когато стана, Анскар вдигна очи към него, все още шокиран — но вече не от атаката, а от осъзнаването.

— Аз заповядах да убият брат ми в блатата. Баща ми никога не би могъл да извърши подобно нещо. Прекалено е мекосърдечен. — Микен смъкна оцапания жакет през главата си. — Великодушието у един крал може да е благодат в мирни времена, но при заплаха от война е пречка.

Откопча кукичките на горните си кожи.

— Виж докъде докара баща ми неговата доброта. Втори син, който сее хаос. Дали Канти го прави преднамерено или несъзнателно, няма значение. Да не говорим за онази копелдачка, която е трябвало да бъде убита още щом коремът на майка ѝ е започнал да се подува. Даже милосърдието на баща ми към неговия приятел, рицаря Грейлин, сега води до още нарушени клетви в ущърб на кралството.

Анскар изгъргори несъгласно и се свлече на каменния под.

— Оттук нататък аз ще бъда гибел за такива милосърдия. — Микен си спомни по-раншното си обещание към баща си. — Аз ще бъда мълнията на бащиния си гръм. Ще удрям там, където е нужно да се убива. Ще спестя на краля необходимостта от студена безпощадност. Ето такъв син ще бъда на баща си.

Докато сваляше дрехите си, Микен осъзна, че говори на мъртвец. Заобиколи локвата кръв и в този момент откъм вратата отекна ново силно тропане.

Той изстена, затвори очи и се замисли за вариантите, когато отвън долетя висок глас.

— Принц Микен, Хадан съм. Идвам с Изповедник Рит, който носи неотложна вест от Крепостта на Изповедниците.

„Аха…“

Той отиде да отвори вратата.

— Явно всички имаме неотложни въпроси, за които да се погрижим преди заминаването. — Отстъпи встрани, за да разкрие тялото на пода. — Анскар беше надушил какво крояхме за брат ми.

Хадан влезе бързо заедно с Рит и потърка брадичка, взирайки се в разширяващата се локва кръв.

— Жалко. Анскар беше добър човек и още по-добър войник. Надявах се един ден да го привлека към каузата ни.

Микен изобщо не го беше грижа. Работата вече бе уредена. Вместо това се обърна към Рит.

— Генералът каза, че си имал да ми съобщиш нещо неотложно.

Рит си възвърна гласа след първоначалния шок.

— Да. Току-що разбрах за едно изгубено оръжие, което все още може да бъде намерено в Облачен предел. А Витаас подготвя други оръжия, които ще ни помогнат за нашата кауза.

Микен се намръщи.

— Какви оръжия?

Рит му каза.

Микен пребледня и се взря в тялото на Анскар.

„А пък аз мислех себе си за безмилостен.“

41.

Микен стоеше на палубата на бойния кораб „Титан“, кръстен на бога на бурите. Огромният балон с газ се издигаше над главата му, поклащайки се като нетърпелив кон. Стоманените въжета стенеха. Шест нива по-долу, под дебелия кил на кораба, по дока шетаха мъже и подготвяха кораба за излитане.

По-нататък подобна суетня цареше и около втори боен кораб, „Пиул“, кръстен на великана, подпиращ небето. Тази сутрин планът беше само един кораб да замине за Облачен предел, но след наученото в Крепостта на Изповедниците крал Торант бе наредил „Пиул“ да се присъедини към „Титан“. Смяташе да пресече бунта, преди да е имал възможност да започне.

Микен одобряваше решителността на баща си.

Гледаше как десетина Трошачи, джинове воини в кожени доспехи, въоръжени с брадви и стоманени боздугани, се качват на кърмата на „Пиул“. Последваха ги тилазаври на вериги и дори два сърпозъба — огромни ловни котки със стоманени шлемове.