Беззвездната корона

Канти се помъчи да нагоди своя свят към думите на брат си. Чувстваше се замаян, главата му се въртеше, докато се бореше да приеме истината, измъчван от чувство за вина, че е съдил баща си толкова строго.

„Кралят никога не е заповядвал да ме убият…“

— Вече се опитах да те премахна веднъж в Азантия, когато бе отишъл да пиянстваш в Дъното. Сбърках. Не биваше да разчитам на крадци и главорези да свършат такава работа.

Канти премигна изненадано, спомняйки си как бе нападнат в една уличка след онази нощ в „Островърхият меч“. Струваше му се, че е било преди цяла вечност.

— Сега вече разбирам по-добре. Това винаги е било моя работа. — Микен протегна ръка към ви-рицаря. — Торин, мечът ти, ако обичаш.

Мъжът отказа, мръщейки аленото си лице.

Светлият принц не бе в настроени да спори.

— Дай го или ще накарам краля да ти вземе главата. За да я набучи на кол до главата на брат ми.

Вирлианецът изгледа Канти от глава до пети и правилно прецени, че той не представлява опасност за Микен. Изтегли широкия си меч и го подаде на принца. Той бе толкова тежък, че дръпна ръката на Микен надолу. Той хвърли оръжието към Канти и то издрънча в нозете му.

— Вдигни го — заповяда Микен. — Хайде да направим една последна братска игра.

Канти се взря надолу. Рядко изобщо бе докосвал меч. И то само на шега, без никакво намерение да го използва. На един Принц в шкафа му бе забранено да учи фехтовка.

Ако се съдеше по усмивката на лицето на Микен, брат му също го знаеше. Беше му направил това предложение само от злоба, за да се позабавлява със смъртта му. Или може би по-късно щеше да твърди, че тъмният принц го е нападнал и в цялото си бляскаво великолепие Микен е бил принуден да убие предателя. Канти трябваше да признае, че от това би излязла добра история.

„Само че аз няма да ти помогна да я напишеш.“

Канти свали ръце.

— Не — заяви твърдо със съзнанието, че може би за първи път в живота си отказва нещо на Микен.

И това явно не се хареса на светлия принц.

Усмивката на Микен се изкриви в озъбване.

— Така да бъде.

Изтегли собствения си меч и тръгна към него.

Канти отстъпи една крачка и едва не падна от покрива. В него пламна гняв, подклаждайки яростта, таена цял живот. Заради това че се е родил втори след това чудовище. Заради всичките обиди, пренебрежения и унижения, които трябваше да търпи в сянката на Микен, за да може брат му да блести по-ярко.

А ето че сега този мръсник искаше да го заколи като прасе.

Той скочи и грабна с рев меча.

Замахна с две ръце към брат си. Изненадващата му атака стресна за момент Микен. Все пак, докато отстъпваше, той отби меча на Канти.

Ви-рицарят, Торин, тръгна напред, но Микен му извика:

— Не! Дръпни се!

Възстанови равновесието си, обърна се към Канти и вдигна меча си по-високо с една ръка. С другата подкани Канти да се приближи.

— Хайде да го направим, братко.

С все още разпалена кръв, Канти закръжи предпазливо, стиснал тежкия меч с две ръце. Микен нападна, преодолявайки с лекота опита на Канти за защита. Върхът на меча се стрелна към гърдите му — само за да бъде отклонен в последния момент и да се хлъзне по ребрата на Канти.

Там пламна огнена резка.

Канти отстъпи крачка назад. Кръвта потече по страната му като гореща река. Той се опита да нападне, но тежестта на меча го затрудняваше. Микен небрежно отби острието и със светкавичен рипост отвори нова рана на бедрото на Канти.

Усмивката на Микен се разшири. Той явно се наслаждаваше да си играе с по-малкия си брат. Очевидно яростта на Канти не можеше да се мери с уменията на един трениран фехтовач.

Канти се опита да засипе с бесни удари близнака си с надеждата да си пробие път до вратата и може би да избяга обратно в тъмните тунели. Но Микен очакваше дори това. Той отстъпи пред атаката на Канти и го остави да си изхаби силите. Докато Микен стигне до вратата, Канти вече се бе запъхтял и едва можеше да вдигне меча.

Микен размаха своя в широк жест.

— Мисля, че научи кой е истинският принц тук. Ще направя смъртта ти…

Сребърен проблясък се стрелна през вратата към Микен. Брат му сигурно го бе забелязал с крайчеца на окото си, защото се извъртя и отстъпи — но не достатъчно. Острието на една брадва сряза лицето му дълбоко, чак до костта, от темето до брадичката.

Микен изтърва меча и се хвана за лицето, сякаш искаше да му попречи да се разпадне. Когато се завъртя, между пръстите му бликаше кръв.

Канти се втурна към него, обзет от инстинктивна загриженост.

Пищейки, Микен се врътна да избяга от заплахата и изблъска Канти.

Торин сграбчи Микен.

Канти стигна до вратата тъкмо когато Джейс пристъпи през нея с окървавената си брадва. Следваше го Лира, която замахна с ръка. Проблесна нож. Торин се изви в последния момент и пое острието в рамото си. После, без да му обръща внимание, вирлианецът се втурна с принца и скочи през ръба на покрива.

Канти и другите го последваха.

Долу Торин се бе приземил благополучно. Блъсна Микен към Трошача.

— Вкарай принца в катера!