Беззвездната корона

После се обърна към тях. Вдигна ръка насреща им, с камата все още забита в рамото му, явно готов да им отмъсти. После се приведе и погледна към небето вдясно от себе си.

Канти също се обърна натам.

От мъглите изплува гигантска сянка. Килът ѝ браздеше облаците. От кърмата ѝ се сипеха тъмни бурета и избухваха в пламъци долу, носейки се към легионерите на земята.

„Врабчарят“!

Торин се втурна към ловния катер и изрева:

— Потегляй! Веднага!

Заповедта бе отправена едновременно към легионерите и увисналия във въздуха съд. Горелките на катера се включиха, плюейки огън и дим. Той забави излитането си, за да позволи на колкото може повече мъже да стигнат до него.

Торин стъпи на рампата и се гмурна в кораба.

Миг по-късно ловният катер се стрелна нагоре, като едва не изпревари собствения си балон.

Канти посочи надолу.

— Тичайте!

Страхуваше се, че врагът може да заобиколи и да ги атакува. Но пък, от друга страна, със смъртно ранен принц на борда можеше и да не посмеят.

Все пак Канти не смяташе да рискува.

Той скочи с другите, когато „Врабчарят“ се спусна да прелети покрай тях. Люкът на кърмата му бе отворен и долният му край се плъзгаше през пламъците.

Канти и другите се втурнаха подир кораба.

Той забави ход достатъчно, за да могат да стигнат до дрънчащата рампа. Те скочиха, претърколиха се и се струпаха вътре. Задъхан, Канти издрапа по-навътре в трюма. Хвърли поглед назад, докато „Врабчарят“ се издигаше. Спомни си как бе скочил от същата тази рампа. Струваше му се, че е било в друг век и с друг принц.

Навлезе по-дълбоко в сенките.

Една голяма космата фигура се завъртя около тях, дишаше тежко и размахваше възбудено опашка. Канти огледа намръщено около варгъра, забелязал кой липсва до него.

„Къде е Грейлин?“

— Дръж се здраво! — извика Дарант иззад дъщеря си.

Грейлин стисна висящата кожена примка с две ръце. През малкия прозорец на носа загледа как балонът на бойния кораб изпълва света отпред. После Глейс натисна двата педала и завъртя щурвала. Носът на небесния сал се издигна и зад отворената кърма зарева огнеплам. Съдът се изстреля към небето, използвайки всяка капка гориво в горелките си. Летеше нагоре покрай балона.

Мъглите долу не му предлагаха никакво укритие, особено след като по-голямата част от повредения боен кораб се влачеше през облаците.

А и така или иначе планът им не беше такъв.

По тях бяха изстреляни няколко копия, които обаче не ги достигнаха. Когато ловният катер ги бе изкарал от мъглите, салът вече бе високо над лодката на бойния кораб.

— Приготви се! — извика Дарант.

Горелките на сала закашляха и угаснаха. Пламъците зад кърмата изчезнаха. Съдът описа висока дъга, изравни полета си и продължи по инерция. Огромният балон мина под тях. Килът им едва не го обърса.

Дарант се втурна назад и откачи бурето на малката запалителна бомба от стената, където висеше. Грейлин грабна другата.

— Почти стигнахме! — извика Глейс от седалката си.

Грейлин се обърна към отворената кърма. Планът им не включваше хвърлянето на тези последни запалителни бомби върху балона на бойния кораб. Подобен опит би нанесъл не повече вреда от две убождания с карфица.

Вместо това Грейлин метна на рамо опасното буре, вече омотано в мрежа. Дарант направи същото със своето.

— Започваме! — извика Глейс и скочи от седалката си. Целуна се по дланта и плесна с нея по щурвала, а после хукна към тях.

Небесният сал занесе надясно към един улей, спускащ се отстрани по балона. Глейс стигна до тях при кърмовия люк. Въздухът отзад оставаше горещ. Под отворения люк стоманеният рул сияеше от скорошното горене.

Грейлин погледна покрай изстиващите горелки към стръмната извивка на балона под тях. Докато салът се рееше, килът му застърга по парчета плющяща материя. В балона под тях зейна голяма дупка. Това бе една от секциите, взривени при по-раншната атака на Дарант. Вътрешният скелет на балона бе оголен. Той бе оребрен с начупени подпори и накичен с оплетени въжета.

Дарант посочи надолу и вляво, където най-външната обшивка на разкъсания балон оставаше цяла и издута. Тя образуваше дълъг улей, спускащ се към сенчестите дълбини. Небесният сал мина над него.

Грейлин се обърна към Дарант.

— Правил ли си го преди?

Пиратът се усмихна, издавайки лъжата си.

— Има си пръв път за всичко.

Дарант притегли омотаното буре към гърдите си и го прегърна с две ръце… а после скочи от кърмата. Падна с краката напред през дупката в балона и се удари в горния край на платнения улей. Подскочи и се пързулна надолу, а смехът му се носеше зад него.

Глейс го последва с весело „юхууу“, очите ѝ блестяха.

„И двамата са луди като надрусани вещици.“

Все пак Грейлин стисна ръба на люка, вдигна своето буре в едноръка прегръдка и скочи. Тъй като килът на небесния сал задираше върха на балона, падането бе не по-високо, отколкото от покрива на хижата му в Краелес. Въпреки това ботушите му срещнаха хлъзгавата намаслена кожа и той загуби опора. Падна по задник и полетя надолу по стръмния улей към недрата на балона.