Беззвездната корона

Какво е смъртта, ако не най-краткото сбогуване? Само в сърцето човешко споменът превръща такива раздели във вечност от болка или в безценно съкровище. Така че желая на всички ви най-богат живот.

Из заключителната реч на Сигил Слепия, често изписвана на надгробни камъни

58.

От прага на медната врата Никс зяпаше мрачното зрелище, обхванало цяла Далаледа. Всички се бяха събрали под високите кръстосани арки, дори кетра’каите и Аамон.

Над главите им небето беснееше срещу нарушителите горе. Светкавици цепеха мрака в непрекъсната буря. Мълнии литваха от колоните с кристални върхове и нашарваха търбуха на един грамаден кораб, пробил черните облаци. Дебелият кил понасяше основната сила на атаката, но изглеждаше, че устоява на огъня в тези мълнии.

От множеството трюмове на кораба излитаха малки съдове, които се понасяха напред с издуващи се балони. Огнепламовите горелки озаряваха небесата във всички посоки. Енергията във въздуха бе примесена с горящо масло и дим от всички тези над десет-петнайсет корабчета — ловни катери, небесни салове и подобни на стрели лодки.

Няколко от тях вече бяха кацнали. Те пазеха четирите порти към джунглата и стоварваха легионери в лъскави брони. Други горяха разпарчетосани върху каменната площадка, улучени от мълнии по време на спускането си.

— Закъсняхме — каза Райф. — Няма начин да пробием тази блокада.

Никс се огледа. Групата им, включително кетра’каите и Ксан, наброяваше само девет души. Аамон се отърка в нея, напомняйки ѝ, че има и десети член. Пред очите ѝ още кораби кацнаха тежко на площадката, бълвайки огън и дим изпод малките си килове. Една от двуместните лодки прелетя ниско над кръстосаните арки, явно за да разузнае земята долу.

— Трябва да опитаме — каза Фрел. — Нямаме избор. Ако си пробием път до джунглата, може би ще имаме шанс да се измъкнем.

Но дори той не изглеждаше убеден в своя план.

Друг обаче беше.

— Аз ще пробия път — обади се Шая.

Излезе от укритието на портата и закрачи през площадката. Вдигна ръка, сякаш призоваваше врага — но всъщност зовът ѝ не бе насочен към кралските сили. Една от колоните с кристален връх прати мълния към нея. Тя улови огъня ѝ в ръка и го запрати към прелитащия наблизо небесен сал.

Балонът му избухна в огнено кълбо. Взривът накара сала да рухне и да се разбие с грохот, оставяйки огнена диря върху камъка.

Шокът от чудодейната ѝ атака вцепени всички.

— Напред! — каза накрая Фрел. — След нея.

Втурнаха се навън.

Докато тичаха, Ксан запя и другите кетра’каи се присъединиха към нея. Сред рева на безброй корабни горелки Никс все пак ги чуваше ясно. Нишките на песента им се виеха навън като филизите на покълващо семе. Издигаха се все по-високо в небето.

Никс също се включи в мелодията — пък макар и само за да овладее ужаса си.

Не разбираше намеренията на Ксан, но прибави силата си към тяхната.

Отпред Шая улови друга мълния и я запрати към един кацнал ловен катер. Не го улучи, което доказваше, че дори една жива статуя не може да владее напълно дивата мълния. Все пак удари камъка близо до мъжете и ги накара да се пръснат. Бронзовата ѝ фигура пламтеше в мрака като факла.

Но това не бе единствената светлина.

Над главите им сребристозлатните нишки на хора на Ксан се издигаха нагоре и се преплитаха, образувайки блестящ дънер. От него се разпериха клони и по тях поникнаха по-фини влакънца, които се сплетоха в златни листа.

Удивлението почти надви ужаса ѝ, докато зяпаше гигантската елша, която сияеше и растеше над тях. Сякаш духът на Старата мачта бе дошъл, за да ги защити под короната си. Но това сияйно дърво предлагаше нещо повече от защита.

То бе флаг, призив за сбор.

Оттатък стената джунглата се раздвижи, събудена от този светещ символ на юларната песен, греещ на площадката. Гората запищя бясно и зави срещу нарушителите. През всички порти враждебното сърце на тъмната джунгла нахлу на площадката. Отровни зъби и разкъсващи нокти нападнаха легионерите, събрали се на входовете. Въздухът около тях се изпълни с болезнени жила и хапещи челюсти.

Викове и писъци заехтяха над камъка.

Когато войниците побягнаха от портите, Никс започна да се надява. Но напразно.

Рояк стрели, много от тях горящи, изпълниха небето, дошли от група стрелци вдясно. Шая се опита да помете заплахата с една мълния, но те бяха прекалено много. Смъртта се посипа върху тях.

Докато Никс зяпаше, някой я блъсна отзад и я събори. Тя се удари силно в камъка. Черепът ѝ изкънтя и за момент тя бе зашеметена. Някаква тежест я притискащо, сложила лапи на раменете и краката ѝ.

„Аамон…“

Стрелите се сипеха наоколо. Стоманените им върхове изтръгваха искри от черния камък. Дървените им пръчки се пръскаха на парчета. Други рикошираха.