Беззвездната корона

— Опитах се да я накарам да ни изслуша.

Сърцето на Грейлин прескочи един удар. Страхуваше се от най-лошото.

— Къде е?

Канти протегна ръка към прозорците на носа и трепна от болка. Посочи към далечните скали, където тъмнееше балонът на друг боен кораб.

— В Булото.

60.

При гръмотевичната експлозия на запад Никс се присви. Звучеше ѝ като края на света, сякаш луната вече бе ударила Земята.

Взривът накара цялата огнена картина на битката върху Далаледа да застине. Дори Аблен и Бастан бяха спрели, докато замахваха с пиките си към тялото на Аамон. Върховете на копията им бяха замръзнали над гърдите на варгъра. Аамон изръмжа и се дръпна назад, не за да избегне оръжията, а за да заслони по-добре Никс.

Аблен и Бастан се изправиха. Изглеждаха объркани, сякаш за момент взривът бе разтърсил въздуха достатъчно, за да прекъсне връзката. Това не продължи дълго. Зад тях Витаас вдигна медната кутия. Другият Изповедник — Рит — се намръщи, обърнат на запад към експлозията.

Витаас зашепна в устройството си и влакънцата засияха по-ярко.

Аблен и Бастан се съсредоточиха отново върху Никс. Пиките им се вдигнаха по-високо, а в очите им блестеше злобата, която ги бе обладала, която ги контролираше. Тя отново видя как скверните вибрации обвързват братята ѝ към Витаас и отвратителната му кутия. Нишките във въздуха бяха отровни, подхранвани от агония и злост.

Песента на Никс заглъхна в гърлото ѝ.

„Не мога да се боря с това зло.“

Но друг прие това предизвикателство.

Над главата ѝ ударната вълна от експлозията най-после стигна до Булото. Връхлетя върху тъмните облаци и ги разкъса на места. Слънчеви лъчи си пробиха път покрай корпуса на увисналия горе боен кораб.

Точно отпред, над сала, някаква сянка се спусна по един от тези ярки лъчи. Формата ѝ се губеше сред сиянието. Никс усети мощта, излъчваща се от нея. Това бе тъмната буря, която бе усетила да се приближава.

„Дошла е за мен.“

А после яростен крясък се откъсна от тази буря и се понесе над площадката. Силата се превърна във форма. Разперени гигантски черни криле. Огромният прилеп пикира към сала, към хората, събрани долу. Пищеше бясно — песен на ярост и сила.

Също като взрива преди малко, писъкът разцепи въздуха и разкъса скверните нишки. Аблен и Бастан залитнаха назад и размахаха диво пиките, сякаш търсеха някаква заплаха. Медната кутия в ръцете на Витаас засия по-ярко, подхранвана от атаката отгоре. Превърна се в малко слънце в сбръчканите му пръсти. Изповедникът се опита да я пусне, но тя избухна в ръката му, разкъсвайки плът и кости, като остави само чуканче, от което бликаше кръв.

Витаас изкрещя и залитна.

Бастан замахна, когато Изповедникът се приближи твърде много. Пиката му щръкна от гърба на мъжа. Но въпреки това Бастан сякаш не забелязваше. Размаха оръжието си, мятайки кокалестото тяло насам-натам. Ехтяха писъци, хвърчеше кръв. Ръце се размахваха, крака ритаха.

Рит се хвърли в сала с вик:

— Излитай!

После изрева назад към двамата Трошачи:

— Убийте ги всички!

Джиновете тръгнаха напред, вдигнали високо чуковете си.

Прилепът обаче вече бе стигнал до тях. Пренебрегна сала, който се стрелна към небето, и пикира към един от Трошачите. Заби нокти дълбоко в гърба на великана. С плясък на криле се издигна във висините и запрати тялото надалеч.

Вторият джин изрева и нападна Никс и Аамон. Развъртя с една ръка чука си и замахна ниско. Аамон се хвърли да я защити. Чукът улучи варгъра в хълбока и го запокити по камъните. Все пак Аамон бе посегнал в последния момент и бе хванал Трошача за глезена, събаряйки грамадния си враг, докато отхвърчаше настрани.

Великанът се стовари по гръб и се опита да стане, но една тъмна сянка връхлетя отгоре му. Нокти пронизаха тялото му. Прилепът наведе глава и зъбите му разкъсаха гърлото на жертвата. Кръв пръсна нависоко и една глава с железен шлем се търкулна по камъка.

Прилепът остана там. Разперил криле и привел глава, нададе свиреп писък към света.

По цялата площадка бушуваха огньове. Летяха стрели. Взривяваха се запалителни бомби. Писъци се носеха над камъните. Никс зърна Шая, пламтяща в мрака, да мята мълнии във всички посоки. Над нея кораби избухваха в пламъци и се разбиваха.

В своето сравнително тихо кътче Никс се огледа с надеждата да види още прилепи от мирската орда да се спускат, за да им помогнат в тази битка. Но небесата се бяха затворили; тъмните облаци бяха запушили пролуките.

Тя осъзна истината.

Беше само този единствен прилеп.

Високо над главата си видя как салът се носи нагоре, отнасяйки Рит.

Обърна се към Аблен и Бастан. Освободени и ненаправлявани, те се лутаха наоколо. Слюнка се стичаше от устните им. Бастан бе изтървал пиката си. Тялото на Витаас още бе набучено на нея, но вече не мърдаше. Аблен седна по задник, взирайки се в собственото си копие, сякаш изненадан, че го държи.

Бастан последва примера му и се тръшна до него.