Беззвездната корона

Все пак страховете му можеше и да не се сбъднат. В момента рицари и стрелци се приближаваха към нея. От другата страна крачеха Трошачи. Засега момичето не бе обладано от Вик дире Ра. Една стрела можеше да сложи край на тази заплаха.

Той огледа цялата шир на площадката и приключващата долу битка. Дори бронзовото оръжие вече помръкваше, запъваше се, изчерпваше се. Мяташе мълниите си с по-малка сила и по-малка точност. Залиташе сред дима, опитвайки се да опази двамата мъже със себе си. Сега те, изглежда, се опитваха да стигнат до момичето, привлечени от появата на страшния прилеп.

Но Рит се съмняваше, че имат сили за това.

Още съдове се спускаха от бойния кораб, готвейки се да умножат броя на легионерите долу. Скоро всичко щеше да свърши.

Водачът до него заговори:

— Резервоарите ни с огнеплам са почти празни. Трябва да презаредим на „Пиул“, преди да се спуснем отново.

Рит вдигна глава към търбуха на бойния кораб. Той представляваше непревземаема крепост, може би най-доброто място, където да изчака отминаването на тази буря.

— Закарай ни там.

Водачът завъртя руля и огнепламовите горелки зареваха по-силно. Салът се понесе нагоре. Рит понечи да се извърне, но в този момент ослепителен проблясък привлече погледа му отново навън. Той засенчи очи.

Пред тях пламтеше гигантска колона от светлина. Издигна се от центъра на каменния кръг и удари кила на „Пиул“ по средата. Нямаше нито взрив, нито гръм. Сияйната колона просто остана да грее там за един дълъг миг — а после угасна.

Рит се намръщи, озадачен от това странно явление. Погледна надолу към източника му, спомнил си за двете кръстосани арки, заслонили блок от бял камък. Тях ги нямаше. Той присви очи, все още заслепен от яркия проблясък. Премигна, мъчейки се да осмисли онова, което виждаше. В площадката бе зейнала дълбока яма, идеално кръгла и с гладки стени, сякаш някой бог бе взел шило и бе пробил дупка в каменния кръг, без да остави и най-малката отломка.

Водачът извика и изви рязко сала. Рит се вкопчи в облегалката му и видя, че мъжът се взира нагоре, не надолу. Рит проследи ужасения му поглед.

Същата дупка бе пробита и в облаците, през центъра на „Пиул“. Бойният кораб бе изтърбушен по средата. През дупката грееше ярка слънчева светлина и се виждаше синьото небе високо горе. Отново нямаше отломки. Дупката бе пробита чисто и гладко през центъра на кораба.

Бавно предната и задната половина на бойния кораб се отчупиха, разкъсвайки малкото, което все още ги свързваше. Отделиха се една от друга и полетяха към тъмната площадка долу.

Водачът се бореше яростно с машината си, опитвайки се да се махне от пътя им.

— Давай! — настоя Рит. — Разкарай ни оттук.

— Накъде? — изпъшка мъжът, зает с контролните уреди.

— Спокоен кът. Далеч от Булото. Където и да е.

Докато бягаха, светът под тях затътна. Земята започна да се гъне и тресе от онази адска дупка навън. От нея плъзнаха пукнатини и заизвира дим.

Небесният сал се носеше над площадката. Точно зад тях рухна кърмата на „Пиул“, влачейки след себе си въжета и дрипи от балона. Излязъл от района на катастрофата, салът изви нагоре и потъна в облаците.

Щом изскочи отново под ярката слънчева светлина, Рит най-после издиша и отпусна ръката си, която се бе вкопчила с побелели кокалчета в седалката на водача.

И други кораби започнаха да изскачат от облаците, понесли още бягащи легионери. После нещо прелетя от лявата им страна, устремено в обратната посока.

Бързолет с ожулен корпус.

Гмурна се в облаците.

Рит присви очи. Водачът също го видя и се озърна през рамо към него. Рит посочи напред, където в далечината над мъглите висеше тежък облак дим.

— Не спирай.

Ако нещо оцелееше от тази разруха. Рит щеше да намери начин да се справи с него. Тукашните събития го бяха научили на много неща. Той щеше да използва това знание.

„И ще го обърна срещу тях.“

61.

Докато „Врабчарят“ потъваше през тъмните облаци над Далаледа, Грейлин затаи дъх. Не знаеше какво да очаква, нито какво ще намери. Чуваше зловещо буботене, идещо отдолу.

След като научи, че Никс се е качила в Булото, Грейлин бе предизвикал Дарант да му докаже колко бързо може да лети корабът му. Докато се носеха към скалите, държеше очите си вперени във високия балон на втория боен кораб. После копие от ослепителна светлина разцепи съда по средата и отломките му полетяха надолу. Щом стигнаха до върха, пред очите им изскочиха по-малки лодки, които бързо се отдалечиха. Без да им обръща внимание, Дарант включи горелките на кораба си и се гмурна в облаците.

Докато се спускаха през тази тъмна пелена, Грейлин стоеше вляво от Дарант. Канти бе заел позиция от другата страна на пирата, с Джейс до себе си. Всички очи се взряха надолу, когато бързолетът излезе от облаците и пред тях се разкри картина като от най-ужасния кошмар на Хадис.

„Нищо чудно, че всички бягаха оттук.“

Под тях се простираше тъмна равнина от камък. По-голямата част от нея бе скрита от дима на горящи корабни останки. Двете половини на бойния кораб се бяха разбили, образувайки планини от огнени отломки.