Беззвездната корона

„Врабчарят“ се снижи и увисна над земята. Кърмовият люк вече бе отворен. Оттам изскочиха няколко души и се втурнаха напред. Тя зърна Канти и Джейс. Грейлин и Дарант. И дори Пратик и Лира. Една голяма космата фигура заобиколи Грейлин с настръхнала грива, като ръмжеше заплашително.

Аамон поздрави брат си със сумтене.

Другите се заковаха на място вцепенени, когато цялата гледка се разкри пред тях. Неколцина изругаха. Някои извадиха оръжия. Цялото им внимание бе съсредоточено на едно място.

Никс нежно свали главата на Аамон от скута си. Изправи се, защото трябваше да е сигурна, че няма да станат грешки. Пристъпи пред високия прилеп и вдигна ръце, сякаш го предпазваше с криле.

— Това е Башалия — каза тя.

Само няколко лица омекнаха при обяснението ѝ.

Канти бе първият, който се приближи. Повдигна вежда и огледа другаря ѝ. После само сви рамене.

— Трябва да кажа, че е пораснал малко.

Грейлин пристъпи по-наблизо. Земята вече трепереше.

— Всички на борда, бързо.

Никс ги спря.

— Чакайте. Аамон. Той е… — Тя се втренчи в Грейлин, без да е сигурна, че има думи или сили да му го каже. — Няма да го оставя тук.

Грейлин заобиколи прилепа достатъчно, за да види проснатия Аамон, с просмукана с кръв козина и изкривени крака. Все още лежащ на една страна, Аамон също го видя. Задращи с предните си лапи, сякаш се опитваше да се втурне към него.

Грейлин се хвърли напред, за да прекрати усилията му. Гласът му бе задавен от мъка.

— Аамон…

Дарант се приближи зад него.

— Ще го качим на борда. Не се тревожи.

Използваха едно одеяло за импровизирана носилка. Когато вдигнаха Аамон и го понесоха към кораба, Никс вървеше от едната му страна, а Грейлин от другата.

Башалия ги следваше, пълзейки на криле и крака.

Дарант изгледа скептично прилепа, но Никс му махна да продължава. След малко всички бяха в тъмния трюм. Башалия се отдръпна и литна нагоре, явно предпочиташе собствените си криле.

След като всички бяха на борда, горелките на „Врабчарят“ се включиха. Корабът се стрелна нагоре, оставяйки под себе си окончателното унищожение на Далаледа. Сякаш ги бе чакала да си тръгнат, земята се затресе мощно, разкъсвайки остатъците от каменната площадка. Стените рухнаха. Портите се разпаднаха. Изправените камъни потънаха в скалата като кораби в бурно море.

А после „Врабчарят“ се скри в облаците, за да излезе малко по-късно под яркото слънце. Никс остана до отворения кърмови люк. Огледа небето и видя познат черен полумесец да се носи след тях.

Доволна, тя се обърна към двете фигури, приведени над носилката.

Грейлин коленичи до умиращия си брат. Калдер го подуши, побутна го с нос, а после се отпусна до Аамон и се притисна към него. Никс остана встрани, защото не бе сигурна, че е уместно да им се бърка.

Грейлин я видя и вдигна ръка, после я свали — явно не се доверяваше на гласа си. Никс се приближи бавно. Падна на колене. Двамата стояха от двете страни на главата на Аамон. Уморените очи на варгъра бяха затворени. Дишането му се забави.

— Той… Той беше толкова… глупав — промълви Грейлин.

Тя го погледна смаяно, но той се усмихваше тъжно, а в очите му блестяха сълзи.

— Опитвах се да го обуча. — Грейлин поклати глава. — Калдер схващаше бързо. Аамон… той предпочиташе да си играе с пъстървите в потока, да души нечий чатал, да гони всичко, което блее или грачи. Водеше неспирна война с щурците в хижата ми, постоянно ги търсеше откъде свирят.

Тя се опита да си представи този храбър защитник толкова безгрижен. Затвори очи, търсейки онова щастливо сърце. Сложи ръка върху косматата му глава. Започна с тихо тананикане, като топлото сияние на лятото. Насложи върху него ветровете през гората, шумоленето на листа. Пееше за росната трева, за нашарените със слънчеви петна поточета. Остави тези нишки да попият през окървавената му козина, покрай почти утихнала болка.

Подмамваше го с птичи песни и свиренето на щурци.

Усети го как се издига към нея, пращайки нишки на зимна гора и лед, който чупи клоните. „Това е твоят дом, нали?“ Той ѝ отговори с топлината на огнище, разсеяно чесане, гордостта в един глас и даже мъмренето. Тя видя легло, прекалено малко за тримата. Усети вкуса на карантиите, хвърлени му от убита плячка, споделена от всички.

Разбра сърцето му, онова, което казваше накрая.

„Това е моят дом и винаги ще бъде.“

Тя протегна ръка и напипа твърди пръсти и мазолеста длан.

„Да, тук е твоят дом.“

Хвана ръката и запя по-дълбока песен, привличайки в нея първо единия брат, после и другия. Калдер зави, добавяйки чувството за преследване на плячката, лудия бяг по слънчеви ливади, братското боричкане. С това идваше и дъхът на утринния скреж, зовът на другар, топлината на бърлога. Грейлин до нея омекна; той може би не чуваше песента толкова ясно, но я усещаше. Тя ги сплете всички заедно, остави ги да се съберат в едно, да се сбогуват, доколкото могат.

Знаеше, че точно затова Аамон е издържал през всичкия онзи дим и страдания. За да се събере отново с глутницата си, да се наслади на топлината ѝ за последен път. Сега, когато вече бе тук…