Беззвездната корона

Тя се отдръпна, оставяйки тримата братя да пеят заедно тази най-лична от всички песни. Чакаше и ги слушаше отдалеч. Чу как песента на Аамон бавно заглъхва, отдалечавайки се все повече. Мина за момент покрай нея и я побутна нежно. Тя зърна висока гора, пълна с безкрайни пътеки и мъгливи далнини.

Аамон се озърна веднъж назад на прага — а после се обърна и се втурна в този последен пущинак.

Тя прошепна прощални думи, знаейки, че той си е отишъл.

Грейлин до нея се тресеше.

Калдер виеше тихо и скръбно.

Грейлин се просна върху Аамон, като обхвана и Калдер, сякаш се опитваше да задържи глутницата заедно само със силата на волята си. Но никой не е толкова могъщ.

Тя го докосна по гърба. Той протегна ръка към нея. Тя се приближи към мъжа, който можеше да ѝ е баща. Остави го да я притегли още по-близо. Облегна се на него, докато двамата не се прегърнаха, утешавайки се взаимно.

Най-после онова, което раждането в блатата не бе успяло да събере, го направи скръбта.

62.

Три седмици след завръщането си в Краелес Грейлин яздеше в тръс понито си през напечените от слънцето пясъци към тътнещия водопад, който скриваше пиратското свърталище. До него подтичваше Калдер, махайки с опашка. Варгърът изръмжа към близката суматоха на паянтовото градче, сгушено под високите скали.

Двамата тъкмо се бяха върнали от тридневно пътешествие до западните горски дебри, където погребаха Аамон. Грейлин бе избрал за това мястото, където навремето бе намерил двете изплашени свирепи кутрета. Благодари на онези студени тъмни гори, че са му дали такъв смел брат. След като го погребаха, гората заехтя от песните на варгрите. Калдер им отговори, дори изчезна за една нощ.

Сега Грейлин погледна от седлото към брат си. Беше се страхувал, че Калдер няма да се върне, но на сутринта варгърът се бе промъкнал до лагерния му огън с изплезен език, а в очите му блестяха искрите на дивата гора. Грейлин би го разбрал, ако останеше в своята гора, но все пак потрепери от облекчение, когато брат му се върна.

„Благодаря ти, братко. Не бих понесъл да загубя и теб.“

Изправи се в седлото и подкара понито си към пролуката между водопада и скалите. По пътя мина покрай Канти и Джейс. Двамата водеха тренировъчен бой на пясъка, единият с меч, другият с брадва. Тези двамата бяха странна двойка, с това неправдоподобно приятелство между тях, още повече че явно си съперничеха за вниманието на Никс — не че тя го даваше на някой от двамата.

Той се озърна назад.

Никс стоеше на брега на речния вир и се взираше нагоре към тъмния полумесец, кръжащ високо в небето. Прилепът — Башалия — заемаше по-голямата част от времето ѝ, а той подозираше, че и сериозна част от сърцето ѝ. На двамата младежи щеше да им е трудно да си съперничат с него.

„Не че аз имах кой знае какъв успех.“

Макар че стената между него и Никс бе разрушена, отношенията им си оставаха предпазливи. Той все още улавяше кратки пристъпи на гняв към него, някаква чувствителност, която още не бе омекнала, а може би и никога нямаше да омекне.

Въздъхна и заряза този въпрос засега. Промуши понито зад бученето на падащата вода и навлезе в лабиринта от речни тунели и сухи пещери, които се простираха надалеч в тези варварски земи. Непосредствено зад водопада имаше висока пещера с обрасли с папрат стени и черен таван. Той вдигна глава към скелето, обхващащо корпуса на „Врабчарят“, който висеше в пещерата. Огромното пространство ехтеше от удари на чукове, викове, оплаквания, звън на ковачници и глухото бучене на огнища и мехове.

Грейлин заобиколи целия този хаос. Зяпаше смаяно колко са се променили нещата дори за краткото му отсъствие. „Врабчарят“ бе подложен на ремонт след тежките си премеждия в Халенди, но освен това се преустройваше и подобряваше за предстоящото пътуване.

Силен лаещ глас привлече вниманието му към долния край на бързолета.

— Грейлин! Ти се върна!

Дарант, който бе стоял приведен под кила на кораба, се показа. Носеше ботуши, бричове и широка риза с отпрани ръкави. Лицето и дрехите му бяха покрити със сажди и смазка; ръцете му бяха почернели от масло. Дарант потупа „Врабчарят“ по носа и дойде при него.

Грейлин се смъкна от седлото, за да го поздрави.

— Виждам, че имате напредък.

— Да. — Дарант хвърли поглед назад и избърса чело, като го оцапа още повече. — Монтираме рамки от двете страни на корпуса, които да държат новите стоманени резервоари. Ще са ни нужни всичките запаси огнеплам, които корабът може да носи. Както за горелките му, така и, разбира се, за да не ни замръзнат топките.

Грейлин кимна. Пътешествието през ледения свят щеше да е коварно, но всички знаеха, че е необходимо. Шая им бе показала предстоящата гибел с помощта на кристален куб, който криеше в себе си сияеща версия на света. Той си представяше разрухата дори сега.

„Лунопад.“

Дарант се взря в Калдер и попита:

— Значи всичко с моя варгър мина добре?