Беззвездната корона

Грейлин видя голяма дупка точно под тях. Земята се тресеше непрестанно и по нея пълзяха назъбени пукнатини, които сякаш се разпростираха от онази яма. От пукнатините бълваше още дим.

— Нищо не би могло да оцелее от това… — прошепна Джейс.

— Свали ни по-ниско — заповяда Дарант на дъщеря си.

Грейлин сложи ръка на рамото на пирата в безмълвна благодарност — знаеше какво рискува той.

Дарант го погледна. На лицето му вече нямаше и помен от обичайната му несериозност, там се виждаше само страх.

А после Канти се изпъна рязко. Ахна и посочи вдясно на борд.

— Там! Виждате ли онази факла, дето се движи сред дима и отломките?

Грейлин мина от неговата страна, за да види по-добре. Проследи накъде сочи младежът и различи нещо, което приличаше на разтопена рицарска броня, крачеща през пейзажа.

— Шая… — промълви Джейс.

Канти кимна.

Двамата бяха описали набързо на Грейлин събитията, случили се след като Никс и останалите бяха скочили от „Врабчарят“. Той не бе повярвал много на приказките им за жива статуя, но явно трябваше.

— Спуснете се — рече умолително Канти. — Последвайте я.

Дарант кимна и завъртя щурвала, за да ги насочи натам, докато дъщерите му ловко снижаваха кораба.

— Вижте. — Джейс посочи към бронзовата жена. Пламъкът на тялото ѝ сега разкриваше четири фигури, следващи огнения ѝ път. — Това са Фрел и Райф. И мисля, двама от кетра’каите.

— Никс? — попита Грейлин, разчитайки на техните по-млади и по-зорки очи.

Джейс се обърна към него и поклати глава.

„Не.“

Канти се приведе напред, докато носът му не опря в прозореца.

— Шая ги води нанякъде, вместо към най-близката порта в стените.

Грейлин стисна юмрук, като се молеше и надяваше.

Обвита в дим и жега, Никс още стоеше на колене върху треперещите камъни с главата на Аамон в скута си. Той вече не пъхтеше, само дишаше тежко и мъчително. Тя го почеса в основата на косматите уши.

Не виждаше причина да мърда оттук, не и след като бликналата ярка светлина бе разцепила небето. Спомни си гонга, отекнал в стаята на Шая. Ето я разрухата, която предвещаваше той. Сега светът бе потънал в огън, дим и трошащи се камъни. Тя чуваше писъците на умиращите. Земята продължаваше да се тресе. Но там, където се намираше тя, камъкът наоколо засега устояваше.

Затова тя остана.

Не искаше да зарязва Аамон.

Башалия бдеше с нея. Беше приклекнал и от време на време размахваше едното си крило, за да разсее най-гъстия дим. Примъкна се по-близо и се облегна на Никс, все така изненадващо лек за размерите си. Отърка буза в нея.

Гърдите му вибрираха леко до нейните. Макар че не писукаше на глас, тя усещаше мъркането в него. Затвори очи и се заслуша. „Помня това.“ Беше стояла на топло под крилете, с коремче пълно с мляко, сгушена до кадифената кожа. Тогава той също мъркаше. Тя се върна в онова време, обгърната от майчина и братска любов.

Чу песента в това мъркане и добави към нея своята, тананикано на задоволство и щастие. Златни пипалца, толкова крехки, че един повей на вятъра щеше да ги разсее, потекоха между тях. Но те не бяха единствените слушащи. Аамон зави тихо, молейки да бъде присъединен. Тя протегна нишките си към него, докосна дивата му същност, неопитоменото му сърце, но намери също и зърното на една цицка, сладостта на майчиното мляко, блъскането на братята и сестрите му, все още слепи за света с мъничките си затворени очи.

Тя ги привлече всички заедно и не изпитваше страх. Запяха, сливайки се някъде по-дълбоко от костите и кръвта. Нямаше огън, нямаше трошащи се камъни, нямаше задушлив дим. Времето течеше, или пък не, тя не можеше да каже.

Накрая Башалия се размърда и крехкостта на песента им се разсея. Аамон изръмжа тихичко, но бе прекалено слаб, за да вдигне глава.

Тя потърси какво ги е разтревожило.

А после димът отляво изсветля от приближаващ се огън, предшестван от гръм и трошене на камъни. Тя се напрегна, очаквайки най-лошото. Само че пламъкът, който идваше, стана златист и затрепка в бронзови оттенъци.

Тя се раздвижи, като задържа ръка върху бузата на Аамон.

Башалия се промъкна напред да я защити. Крилете му се вдигнаха и разпериха. Тя го успокои с длан, с шепот от сърцето си.

— Всичко е наред — каза му.

От дима излезе Шая, пламтяща като изваяна от слънце. Взря се надолу към нея, към другите и погледът ѝ се задържа на Башалия.

— Чух ви — каза простичко Шая — и дойдох.

Зад нея се появиха със залитане Фрел и Райф, покрити със сажди и кървящи от множество порязвания. Последваха ги двама кетра’каи, с измъчени и отчаяни очи. Всички спряха на разстояние от мрачния страж, пазещ Никс.

Шая вдигна глава към тъмните пушеци, които започваха да се разкъсват.

А после Никс чу какво е привлякло вниманието на бронзовата жена.

Ревът на горелки.

Тя се взря нагоре и един кораб се появи пред погледа ѝ, раздухвайки дима. Никс се уплаши, че това са последните останали легионери, привлечени тук също толкова неизбежно като Шая. Но вместо това, когато димът се разнесе, позна спускащия се кораб. Помъчи се да осмисли това чудо.