Библиотеката на Въглен връх

Аз… помощ… трябва да се прибера… трябва да нахраня Пийти… трябва… да вървя…

Тя се пресегна надолу и докосна бузата му.

Падна мрак.

IV

Когато Стийв издъхна, Карълайн си отдели време, за да се вземе в ръце. Тя стисна клепачи и издиша продължително.

— Арестуван си — повтори отново детектив Майнър. Отново бе започнал да щъка насам-натам. Сега се намираше в ъгъла, с гръб към нея. Направи крачка напред и се блъсна в стената. Тя отиде при него, завъртя го внимателно и му взе пушката. Той й я предаде, без да протестира.

Тя я презареди като спец, натика нов патрон в патронника, и после я остави върху масата в трапезарията. Внимаваше да не поглежда тялото на Стийв. После хвана детектив Майнър за раменете и го поведе към арката между трапезарията и кухнята.

— Застани тук — каза тя.

Той впери очи в нея за миг, а после пак ги завъртя.

— Арестувана си.

Но не помръдна.

Карълайн заобиколи отдясно на Стийв. Взе пушката и обви пръстите на лявата ръка на мъртвия около помпата, като я придържаше със своите. Десният му показалец постави на спусъка и прицели пушката в детектив Майнър.

Майнър наблюдаваше всичко това без особен интерес.

— Спри или ще стрелям.

Тя натисна спусъка. Изстрелът улучи Майнър в гърдите, пръсна сърцето и белия му дроб и изхвърли доста тъкан през дупката колкото юмрук, зейнала в гърба му. Той се свлече на пода.

Тя остави пушката долу и отиде до ключа на осветлението. Там свали дясната си ръкавица и прокара палец по месинговата пластина около ключа, като внимаваше да не я зацапа. Когато приключи, сложи отново ръкавицата.

Вече привършила, тя отдръпна ръце и остави пушката в хватката на Стийв. Обърна се и застана лице в лице с него. Дори и сега не си позволи да се разплаче. С безкрайна нежност посегна и затвори очите му.

— Дуй бу чи — произнесе тя, докато докосваше кожата на бузите му.

— У камакуту ну — рече. „Жьо сюи дезоле“, и „ек хет йоу лиеф“, и „ло сиенто“. „Та брьон орм“ и „хет спийт ме“, и „йе ми лито“, „ик халд фан ди“ и „йозюр дилерим“, и „А тан нагара“, и още, и още.

Седна до тялото на Стийв и се залюля напред-назад, обгърнала тялото си с ръце. Пое главата му в скута си. Сребристи лунни лъчи осветяваха стаята, пълна с изпотрошени предмети. Останала сама, тя се освободи от лъжите. Цяла нощ го прегръща, гали косата му и тихо му говореше, мълвеше „Съжалявам“ и „прости ми“, и „аз ще поправя всичко“, и „обещавам, че всичко ще е наред“ отново и отново, и отново, на всеки език, съществувал някога.

Интерлюдия Гръм от изток

I

След убийството на Иша и Аша Дейвид отнесе със себе си двата еленови трупа в Библиотеката, метнал по един на всяко рамо. На другата сутрин ги одра на бившата автомобилна алея пред къщата на Лисините родители. Бащата настоя Карълайн да помага. Тя го стори, без да се оплаква — отнесе жилавите окървавени кожи на приятелите си на Лиса за обработка, червата им — на Ричард за тетиви. Труповете взе самият Баща. Същия следобед той ги набоде на шиш, натри ги със захар и кимион и ги опече в своя бронзов бик.

Карълайн помоли Бащата да не й устройва голямо посрещане, но той настоя. Всички от двора му присъстваха. Посланикът на забравените земи дойде и поднесе извиненията на своята господарка. Беше облечен с черна одежда, огън и пламък на фона на мразовития свят на живите. Последният Монструвакен също се появи, което беше голяма чест. Той живееше барикадиран на върха на черната пирамида на края на времето и рядко се показваше в света на миналото. Някои твърдяха, че той е само едно по-старо въплъщение на самия Баща. Карълайн внимателно наблюдаваше за признаци за или против, ала нищо не забеляза. Имаше и други, общо две дузини Херцогът, Лизел, другите още не ги познаваше. Докато се хранеха, благородните гости се смееха и подкачаха помежду си. На светлината на огъня мазнината от еленовото месо лъщеше по бузите им.

Карълайн не яде. Още преди да пристигнат всички гости, тя помоли да я извинят и да си отиде в килията. Искала да навакса с уроците, каза тя. Бащата впи очи в нея, после кимна. След около седмица я изпита — разпита я за случките от лятото първо на мандарин, а после на жаргона на по-низшите дракони. Каза, че е доволен от напредъка й. Карълайн се усмихна и му благодари.

Известно време животът си течеше така.

Денят, когато Майкъл почука на вратата й, дойде може би година след банкета. Тогава трябва да е била към десетгодишна. Стаята на Карълайн под нефритения етаж на Библиотеката беше хладна и тъмна, но навън, в Гарисън Оукс, наближаваше лятното слънцестоене. Вечер им се разрешаваше да излизат, но след изминалата седмица на нея не й се искаше. Побиваха я тръпки.

Не и след онова, което се случи с Рейчъл.