Библиотеката на Въглен връх

— Да ти го прочета ли цялото?

Майкъл доби измъчен вид.

Може ли… — Той направи жест с ръце, все едно смачкващо нещо, и я погледна безнадеждно. — Аз не… с думите трудно уча. За мен.

Знам. — Говореше меко. — Ще ти го обобщя. — Той я погледна неразбиращо. — По-малко думи. Само минутка. — Тя прочете бегло документа с опитно око. — Това е старо — каза тя. Само че е копие. Но разказва за битка, случила се през втората епоха, може би преди шейсет и пет хиляди години. — Той не разбра и това. Тя опита пак. — Много, много отдавна. Преди много зими и много животи.

— А, да! — възкликна той.

— Става дума за… хммм. Само секунда. — Тя отиде до западната стена и взе оттам древен замърсен свитък. Прегледа го набързо — търсеше нещо. Кимна. — Става дума за Бащата, един вид.

— Бащата?

— В известен смисъл. Тук пише, че, ммм, първоначално зазоряването не минало по план. — „Зазоряване“ всички наричаха Питката, бележеща края на третата епоха. Всичко след това се смяташе за част от четвъртата епоха, настоящата, епохата на Бащината власт. — Първият изгрев минал сносно, и, ъъъ, безмълвните… Мисля, че са „безмълвните“? — били изтикани в тъмното. Но после Бащата повел последната атака срещу Императора — я! Тук пише, че Бащата бил „повален и сломен“. — Тя вдигна вежди и погледна Майкъл.

Той я погледна неразбиращо.

— Аз не… Аз не мога…

— Това значи, че на Бащата са му теглили шут в гъза.

— На Бащата? — Той явно се шокира.

Тя сви рамене.

— Така пише тук. Както и да е, тоя тип, Императорът, яко сритал Бащиния задник. — Карълайн беше чувала и преди за Императора, но освен факта, че е съществувал и че е властвал над третата епоха, не се знаеше кой знае какво. „Голям образ ще да е бил обаче — да вземе да сломи Бащата.“ — Дъра-бъра… пата-кюта… Доста кофти изглежда за Бащата… и после… — Гласът на Карълайн заглъхна.

— Какво?

Тя вдигна очи.

— Извинявай. — Тя зачете на глас. — И после от изток гръмнал гръм. И щом отекнал, Аблаха… Така наричали Бащата едно време… Аблаха се надигнал. И се взрял Аблаха на изток и видял, че този гръм е гласът на мъж и този мъж му е познат. Той бил… Уф, не знам какво значи тази дума. Този мъж бил нещо си там на Императора и негов верен изповедник. Но сега прозрял мъдростта и заложил на Аблаха. И щом Аблаха видял туй, ммм, яростта му? Не, не е яростта. Войнственото му сърце.

Щом Аблаха видял туй, войнственото сърце на Аблаха се възродило и той се надигнал. А също и войските на Аблаха, които били съкрушени… избити, сигурно… отново се надигнали. Ала-бала… пата-кюта-пата… И тъй изгряла четвъртата епоха на света, и тя е епохата на Аблаха. — Тя върна листа на Майкъл. — Това имаше ли някакъв смисъл?

Той кимна.

— Да, добре. Обаче за какво е всичко това?

Майкъл сви рамене.

— Утре ще се срещна с този… Ще започна обучението си при него.

— А… — Сърцето й се сви. Майкъл беше най-близкото подобие на приятел, което имаше. Хрумна й да го попита колко време ще отсъства, но той нямаше как да знае. „Е — помисли тя поне тази вечер имаме.“ В Библиотеката, щом отнякъде изпадне хубав момент, се възползваш от него.

— Име — каза Майкъл. — Как му беше името?

— Бащата?

— Не. На гърма от изтока. Неговото.

Карълайн метна един поглед на ръкописа, който стискаха малките й ръце, вече изсъхнал и трайно зацапан с мастило.

Нобунунга — каза тя. — Името му било Нобунунга.

Глава 3 Отхвърлянето, дето те разкъсва на парчета

I

Сутринта, след като уби за втори път детектив Майнър, Карълайн се събуди на пода във всекидневната на госпожа Макгиликъти. Беше малко след зазоряване. По свой навик, отначало тя лежеше и не помръдваше със затворени очи и внимаваше да не се издаде с нищо, че е в съзнание. Сутрин винаги й беше най-трудно. Доколкото знаеше, никой — нито Бащата, нито Дейвид, нито даже и Лиса — не можеше да проникне в спящия й разум и затова единствено тогава тя кроеше истинските си планове. Но докато беше все още сънена след събуждане, й беше трудно да попречи на истината в сърцето й да се оплете в лъжите на нейното съзнание и връхчето на пръста й често трепереше.

Тя подуши въздуха в стаята и от това научи каквото можа. Майкъл го нямаше. Както се бяха договорили, той бе потеглил преди изгрев-слънце. Щяха да се срещнат по-късно при бронзовия бик.

Повечето от другите още си бяха там и спяха. Откъм задната спалня едва долови лъх на вкисната пот и прясна кръв — Дейвид. Към тях се примесваше и мирисът на кафява пръст и разлагаща се плът — Маргарет. Алисия беше по-наблизо.

Тъкмо се бе върнала от далечното бъдеще и все още миришеше на метан. Госпожа Макгиликъти готвеше в кухнята — кафе, пържени картофи с чесън, някакъв сос.