Библиотеката на Въглен връх

Имаше само един кофти момент. Дейвид, след като си изми маслините, отиде до плота за още вино. Бръкна с пръст в разпенената смес и шумно облиза пихтията. Госпожа Макгиликъти го плесна по ръката.

Всички се вцепениха.

„Их, да му се не види — помисли си Карълайн. — Толкова добре вървеше!“

Лицето на Дейвид се навъси. Той се надвеси над старицата. Тя отметна глава и го погледна в очите. Вече беше разбрала, че те не говорят английски или поне не го говорят добре. Размаха пръст пред лицето му. Очите на Дейвид се разтвориха широко.

Карълайн се обърна и се приготви за кръвопролитие.

Госпожа Макгиликъти посочи мивката. Дейвид изглеждаше объркан. Всъщност всички изглеждаха объркани… но поне старицата беше още жива.

— Ъъ… Дейвид? — обади се след малко Ричард.

Дейвид го изгледа кръвнишки.

— Мисля, че тя иска да пуснеш крана? Да си измиеш ръцете? — И той го разигра с жестове.

Дейвид се позамисли, после кимна. Отиде до мивката и пусна водата. „О, не — помисли си с отчаяние Карълайн. — Той ще я удави в нея! Ще я свари! Ще стори нещо!“

Но той не стори нищо подобно. Не, Дейвид си изми ръцете — първо остави чистата вода да отмие напластената мръсотия и спечена кръв, а после добре ги натърка с нещо, което се наричаше „Палмолив“. Когато приключи, ръцете му лъщяха от чистота почти до лактите. Той ги показа на госпожа Макгиликъти.

— Добро момче си — каза тя на английски. — Как се казва той, скъпа?

— Дейвид — отвърна Карълайн. Устните й бяха изтръпнали. — Дейвид се казва.

— Добро момче си ти, Дейвид.

Дейвид й се усмихна. Каквото последва, беше вероятно най-поразителното нещо, което Карълайн някога бе виждала с очите си. Дейвид разрови палеолитните дълбини на паметта си и изрови оттам фраза на английски:

— Благ’ря… бабе.

Госпожа Макгиликъти се ухили.

И Дейвид се ухили.

Госпожа Макгиликъти поднесе бузата си.

Дейвид се преви почти на две и я целуна.

Дженифър погледна луличката си, примигна и вдигна очи.

— Ей, вие това виждате ли го?

— Виждаме го, да — отвърна Питър.

Госпожа Макгиликъти извади чиста лъжица и поизгреба отгоре сиренево-яйчената смес. Даде я на Дейвид в устата и после с лъжицата пообра покапалото по брадичката му. Той се потърка по корема и замляска с уста.

Карълайн се огледа около кухненската маса на госпожа Макгиликъти. Виждаше само облещени очи и увиснали ченета.

Дейвид си сипа вино и се върна на масата.

— Какво? — попита той, като ги гледаше. — Стига, бе! Вечно се държите, като че съм някакво страшилище!

II

Сега, само малко повече от месец по-късно, Карълайн стана и запристъпва на пръсти между спящите тела към светая светих на госпожа Макгиликъти. Някакъв жълт сос тихо кипеше на печката до съставките — сметана, яйца, масло. Госпожа Макгиликъти стоеше пред рафта с подправки, който си беше цяла енциклопедия, потупваше се с пръст по бузата и размишляваше.

— Пресните са ми свършили — рече тя извинително и размаха едно пластмасово лимонче.

Карълайн се усмихна. Мила душица си беше госпожа Макгиликъти. От живота тя искаше само едно — да има кого да храни. „Пък и много си я бива в това.“ Оказа се, че ястието за закуска се нарича „яйца по бенедиктински“. Карълайн, обикновено безразлична към храната, си сипа два пъти. След като се натъпка до пръсване, тя тръгна да се измие с олюляваща се походка.

На излизане от банята видя, че Питър е отворил очи и я наблюдава. Тя мълчаливо насочи пръст към гърдите му под определен ъгъл. Ъгълът съответстваше на височината, на която щеше да е слънцето в небето в около десет часа.

Тогава Питър щеше да се срещне с нея и Майкъл при бика.

Според децата призраци на Рейчъл Нобунунга щеше да пристигне по някое време днес. По-късно щеше да се срещне с всички тях, но Карълайн бе уредила тя, Майкъл, Питър и Алисия да си поговорят първо с него на четири очи. Питър кимна мълчаливо в съгласие. Алисия още не беше будна, но Питър щеше да й предаде.

Когато се върна в кухнята, на масата седеше Дженифър. Пред нея димеше чаша черно кафе.

— Добро утро — поздрави тя на пелапи.

— Добро утро. Добре ли спа? — Усмихна й се топло и искрено, но макар и да бяха насаме, Карълайн не й показа знака, който си размени с Питър. Дженифър й беше доста симпатична, но на срещата с Нобунунга щяха да обсъждат въпроси на живот и смърт. По преценка на Карълайн Дженифър много отдавна се беше удавила в дима и страховете си. „Тя не върши работа.“

Госпожа Макгиликъти погледна Карълайн през рамо.

— Би ли попитала приятелката си дали е гладна?

— Ще хапне. — После се обърна към Дженифър: — Дано си гладна.

Дженифър изпъшка.

— Още се съвземам от вечерята. Много ли е вкусно?

Карълайн й кимна сериозно.

— Не е истина. Не знам как го прави.

Истински развеселена, госпожа Макгиликъти разбърка къкрещата в една тенджера вода и счупи яйце във водовъртежа.

Дженифър въздъхна.

— Добре де, добре.

Отвори кожената кесийка, в която си държеше дрогата, и въздъхна. Беше почти празна.

— Сигурно не си се сетила да…

— Напротив — отвърна Карълайн. — Сетих се.

— Ти си моят герой! — ухили се Дженифър.