Библиотеката на Въглен връх

Джак можеше да се държи сурово и сърдито. Настроението му се сменяше рязко и непредвидено. Веднъж Стийв го видя как скъсва от бой един пич зад едно кино, задето разсипал пуканки — не върху самия Джак или дори върху някого, а просто на пода. Двамата със Стийв също се посбиваха, и то не един и два пъти — посинени очи, разкървавени носове. Обикновено започваше Джак и после винаги идваше у Стийв с посрамена физиономия да се извинява. Стигна се дотам, че Стийв свиваше джойнт, докато го чакаше да дойде и да посрещне с пренебрежително махване на ръка самите извинения.

За около половин година време семейството на Джак направо го осинови. Три нощи седмично преспиваше у тях, на пода на стаята на Джак или в спалнята надолу по коридора. Родителите на Джак никога нищо не казаха, но Стийв остана с усещането, че са наясно с положението му и сигурно ги беше жал за него. Отначало Стийв се засягаше от това, но Мартин и Силия бяха толкова мили по един старомоден начин, че просто нямаше как да изпитва неприязън към тях. Те му купуваха подаръци за рождения ден, еба ти.

Дотогава Стийв беше извършил десетки обири — достатъчно, че да го пишат във вестника. Джак беше с него при седем от тях. Когато извършиха последните два, на Стийв му се струваше, че Силия и Мартин започват да подозират нещичко, но те никога не ги разпитваха. Стийв подозираше, че ги е страх какво могат да открият.

Може би не знаеха каква мъдрост проявяват. При последния обир Джак бе предложил да полеят къщата с бензина от гаража и да я изгорят.

— Трябва да я палнем бе, човек! Да си покрием следите!

Стийв, признатият лидер в обирите, наложи вето върху това. Тази нощ той спа във фургона на Мери за пръв път от няколко дни. Лежа буден, огрян от лунните лъчи, почти до зори, мяташе се в леглото и се питаше дали приятелят му може да е луд. Две седмици по-късно Джак се изсра в леглото на една възрастна дама и си обърса гъза с вехтата й пожълтяла сватбена снимка.

Някои печалби от заложната къща Джак вложи в страничен бизнес — купуваше малки количества трева от един познат на Стийв, смесваше я с риган и я продаваше на другите хлапета от гимназията. Това бе стабилен, макар и скромен поток от джобни пари. После една от клиентките му, първокурсничка, я изловиха с пликче в чантата. Обляна в сълзи, тя бързо-бързо призна от кого го е купила. Полицията дойде у Джак и претърси стаята му. Джак тръгна с тях, закопчан с белезници.

Неприятностите със закона накрая не се оказаха нищо сериозно — съдът за непълнолетни, заличаване на досието, ала-бала — но от позицията на Джаковото семейство това си беше същи Армагедон.

Съвсем естествено, Силия и Мартин обвиниха Стийв. Сигурно е имало някакво оправдание — мислеше си той сега. По онова време обаче това му се струваше най-гнусна несправедливост. Забраниха на Джак да дружи със Стийв. Вече не го допускаха в къщата и той бе пропъден отново във фургона на Мери.

Двамата продължаваха да дружат, разбира се, но сега трябваше да бъдат предпазливи. Никакви ходения до мола повече, или поне не с колата на Джак. Стийв започна да обмисля начини сам да се сдобие с кола, започна да преглежда обявите с молив в ръка. Но цифрите го потискаха. Сигурно можеше да измисли някакъв начин да открадне кола — не беше по неговата част, но почваше страшно да задобрява с ключалките. Регистрацията й обаче беше друга работа. Нещо прилично сигурно щеше да струва към две хиляди долара, петорно повече пари от тия, които имаше на ръка. Стийв отиде при Мълчаливия Лу. Поприказваха си за цифри. Лу спомена аптеки.

Месец по-късно двамата с Джак се покатериха откъм гърба на покрива на една независима аптека с циркуляр с диамантен ръб, който обикновено се използва за рязане на бетон. Мълчаливия Лу им го беше продал на добра цена и обеща да го откупи обратно, когато вече не им трябва. Беше шумен, но свърши работата. Три бързи замаха изрязаха в покрива черен триъгълник. И да беше задействало това алармата, това по нищо не пролича.

Стийв бе навързал стъпенки по дължината на едно двайсет и пет метрово яко найлоново въже. Един по един, те слязоха долу между рафтовете, тихи като призраци. При обирите на жилища Стийв бе добил навика да пали лампите — светлини от фенерчета, поклащащи се из тъмна къща, биха изглеждали странно на съседите — но тук не разполагаше с тази възможност. Така и не разбра със сигурност, но смяташе, че тъкмо фенерчето им ги издаде. Съсед? Преминаваща кола? Кой да ти знае.

Разположението им беше непознато и им отне време да открият шишенцата, които интересуваха Лу. Разделиха се и запреглеждаха успоредно рафтовете. Сърцето на Стийв думкаше в гърдите. Джак подсвирна. Един по един, призовете се поддаваха на издирване — валиум, ксанакс, викодин, морфинов сулфат, сироп за кашлица, марков и обикновен, много дози, много шишета. Стийв все още използваше черния калъф за възглавница. Скоро той се изду.