Библиотеката на Въглен връх

Президентът сериозно се замисли над въпроса, преди да отговори:

— Давай. Обаче може да се възползвам от Петата поправка.2

Ъруин не се усмихна.

— Не съм гласувал за вас. — Зачака реакция, но не дочака. — Причината беше, че колкото пъти приказвахте по телевизията, все говорехте като тъпак. Много убедително ви се получаваше.

— Ъруин, ние сигурно вече трябва да… — обади се Торп от фоайето.

— Многогодишна практика — обясни президентът. — Какъв ти е въпросът?

— Само се питах защо ли го правите. Що се преструвате на тъпанар?

Президентът се ухили.

— Сигур зарад същото дет’ и ти, еба ти.

Поспогледаха се, а после и двамата избухнаха в смях и дълго и шумно се смяха.

— Да — рече Ъруин. — Добре. Убеди ме. Късмет през ноември!

— Мерси — отвърна президентът. — Няма нужда.

Пак се засмяха. Ъруин се запъти обратно към фоайето на заядливата секретарка.

— Ей! Ъруин?

Той се обърна.

— Да?

— Събираме се да играем карти във вторник на всеки две седмици. Ако си в града, много ще ми е приятно да се включиш.

Ъруин обмисли предложението.

— Не, нема да ти е приятно. Ше те обера до шушка.

— Аз мога да печатам пари — ухили се пак президентът.

— Хмм. Мда. Точка за тебе. Хубаво, навих се. В колко часа?

— Обикновено около шест.

— Айде до скоро.

— Филис? — Секретарката на президента вдигна очи. — Впиши Ъруин в списъка за вторник. Ако аз съм зает, заръчай на Харолд да го доведе в резиденцията.

Тя се навъси и драсна нещо в един бележник.

— Да, господине.

Торп гледаше Ъруин с чувство, близко до благоговение.

— Не’ам търпение да дойда — рече Ъруин.

И вярно, имаше нещо такова.

Интерлюдия III Джак

I

Когато остана сирак, Стийв беше към дванайсетгодишен. Дори и сега доста добре си спомняше живота с рождените си родители. Но катастрофата, която ги уби, а него вкара в кома, беше бяло петно — всичко след корнфлейкса на закуска три дни по-рано бе напълно изтрито. Казаха му, че при тежки мозъчни увреждания това се случва често. Спомняше си как се събуди в болнична стая. Беше нощ и той бе сам, въпреки че леля му Мери дойде след около час и го запрегръща, обляна в сълзи. Родителите му бяха мъртви. Самият Стийв бе изпаднал в кома.

Бе получил тежко сътресение на мозъка. Това доведе до мозъчен оток и комата се дължеше на това. И да имаше трайно увреждане, никой не можеше да го установи. Освен продължителния му сън — малко над месец и половина — и някои дребни изгаряния, нищо му нямаше и това бе забележително, като се има предвид колко тежка беше катастрофата. Години по-късно, в последния клас на гимназията, Стийв издири вестникарска снимка на останките. Камион с ремарке, носещ се на скорост, не спрял на знак стоп на един забутан път, врязал се в предницата на майчиния му кадилак и направо я разточил. Родителите му бяха станали на пихтия, а Стийв бе катапултиран в един нов живот, съвсем различен от онзи, с който беше свикнал.

След две седмици болничен престой, изял бащината му застраховка „Живот“, леля Мери отведе Стийв у дома, в своя тесен фургон. Стийв, опустошен, се сблъскваше с мъката си при всяка мисъл: „Зъбите ми като че са мръсни, по-добре да ги измия, така казва мама. Гладен съм, чудя се дали татко ще купи пица“. Загубата туптеше в самото ядро на неговата същност, като зъбобол.

Леля Мери не позволи на случката да разстрои плановете й. В нощта, когато отведе Стийв у дома, тя се замъкна в един крайпътен бар — „Купът на Лий“ — и се натряска здравата. Към два през нощта се дотаралянка обратно с някакъв тип на име Клем. Стийв беше се изплакал и гледаше луната през прозореца, докато слушаше как Мери и Клем бъхтят таблата на леглото оттатък тънката пластмасова стена.

На другия ден Клем го откара обратно в старата му къща с вехтия раздрънкан додж на Мери. Имотът бе обявен в несъстоятелност — очевидно таткото на Стийв, който се занимаваше с недвижими имоти, нещо я беше оплескал. Попечител им отключи и ги пусна да влязат. Стийв запази компютъра си „Комодор 64“, дрехите си и един кашон с комикси. Имаше и други играчки, но трябваше да избира, защото у Мери нямаше много място. Искаше да вземе телевизора, но него го препипа Клем. Попечителят ги изтика навън, преди търгът да започне.

Съвсем предсказуемо у Стийв се натрупа гняв. Да ходи в старото си училище и дума не можеше да става, и така заедно с родителите си той загуби и своите приятели, които познаваше от детинство. Стийв продължаваше да расте, но в списъка за пазаруване на Мери дрехите фигурираха по-надолу от водката и цигарите. Една любезна учителка по английски забеляза това, заведе го в един магазин на Армията на спасението и му купи със собствени пари дрехи по мярка. Стийв я намрази заради това, даже и още повече, когато другите деца схванаха какво става.