Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

— Единственото нещо, което открай време липсва на нашата планета — обясниха лекарите, — е нормалната функция на раждането и смъртта. Когато се появил нашият свят, всички разуми вече съществували под формата на водни капки във вътрешността на големи пурпурни облаци. Изминало доста време преди да се образуват първите материални форми. Но дори те не произхождали от нашата планета, а пристигнали с експедиции от друг свят. Благодарение на превъзхождащия си интелект ние успяхме да ги обсебим. Така животът на Цурия получил материален израз. За съжаление никой от нас не може да има потомство, макар че — мога да те уверя — както мъжете, така и жените полагали от самото начало неуморни усилия. Резултатът? Нула. Ето защо винаги сме нащрек за нови парчета протоплазма, в които да се заселят членове на нашата раса.

— Хич не ми се нрави това, дето го говорите — призна Бил.

— Няма нищо лично в думите ми.

— Нямало нищо лично в това да ми отмъкнете телцето? — подскочи Бил, предчувствайки, че скоро ще се случи най-лошото.

— Няма нищо лично в това да използваме тялото ти — повтори докторът. — Още повече като се има предвид, че си се провалил на тестовете за интелигентност.

— Нещо не мога да следвам мисълта ви. Какви тестове за интелигентност?

— Илирия не ти ли каза? Всички посетители на нашата планета трябва да преминат през тестове за интелигентност. Тези, които се провалят, биват използвани повторно.

Бил откри, че е бил прав в очакванията си за най-лошото.

— Какви са тия ваши тестове?

— Най-простички въпроси.

Докторът изломоти едно изречение, което Бил не можа да разбере дори след като преводачът го преведе на английски. Изречението съдържаше изрази като „косинус“ и „корен квадратен на минус първа“, „сигма“, „ромб“ и други думи, които Бил чуваше за пръв път в живота си. За да спечели време, попита дали може да си ги запише.

Следващият въпрос съдържаше имагинерни и Канторови числа, както и някои други, приложими в някаква геометрия на някой си Лобачевски. И тук Бил се провали напълно. Не че се справи по-добре със следващите няколко въпроса.

— Е, стари приятелю — рече докторът, — не се обиждай, но интелигентността ти е на такова ниско ниво, че не я ловят дори нашите диаграми.

— Питахте ме само по математика — оплака се Бил. — Никога не съм бил кой знае колко силен там. Бихте могли да ме изпитате по география например, или по история…

— Съжалявам — прекъсна го докторът, — единственият тест, който използваме, е по математика. Там всичко, както сам се досещаш, е твърде точно.

— Да, зная — изпъшка Бил. — Ама я почакайте малко! Не съм по-глупав от който и да било от присъстващите! Може и да съм по-умен даже — имам медал, за да ви го докажа. Аз съм герой, галактически герой, отличен с най-висшата награда, която се връчва на военен. Просто идвам от раса, която не прави изчисленията си наум. Поне повечето от нас не го правят.

— Наистина съжалявам — повтори докторът. — Освен това тук не се прехласваме чак толкова по военните отличия. Ти си едно доста любезно, макар и глупаво, разумно същество, което — ако се съди по израза на лицето ти — полага неимоверни усилия и почти успява да разбере какво му се казва. Жалко! Мястото ти, млади момко, е в протоплазмената вана.

— И какво ме чака там? — изстена Бил.

— Разработили сме процес, при който се дедиференцират твоите клетки със специално предназначение, за да може в теб да се прероди някой цуриянец. Целта на хранителните вани бе да ти размекнат кожата, за да бъдеш подготвен за протоплазмените, в случай че покажеш на тестовете резултатите, които вече показа. Обикновена предвидливост, която се оказа удачна.

Бил взе да ругае, да проклина, да се моли, дори да се бие, да рита и да бълва пяна с уста. Но всичко бе напразно. Лекарите бяха непреклонни. И доста по-силни, особено както когато бяха в група. Те го сграбчиха, докато врещеше и се дърпаше, изкараха го от стаята, пренесоха го по коридора и го натикаха в друго помещение, където вече го очакваше една вряща и кипяща вана. Бил напрегна сетни сили, но и това не помогна. Вдигнаха го високо и го пльоснаха във ваната.

— Това ще те размекне още повече. Ще видиш, че ще ти хареса — обясниха му те.

На следващия ден го завързаха в инвалидна количка и го подкараха надолу по коридора. Минаха покрай отворена врата. Вътре имаше голяма протоплазмена вана с цвят на недосмляно зеленикавокафяво. Доста гнъсава гледка — като октопод, на който са му извадили пълнежа. Протоплазмата бълбукаше и гъргореше, вдигайки високи вълни, върху които от време на време се показваха изцъклени очички. Те се оглеждаха за миг обезумяло, преди отново да се скрият под повърхността.

Настаниха Бил в специална килия и го хранеха с разтвори, които да подготвят тялото му за повторната употреба. Разтворите му действаха доста ободряващо, ала в периодите между храненията Бил отново изпадаше в депресия. Една-едничка мисъл не му даваше покой.

— Какво ще стане с мозъка ми, когато се разтворя напълно?

— Него също ще използваме — обясни пазачът, назначен да го охранява.