Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

— Искате да кажете, че никой не очаква да се върна, така ли? — изплака Бил, завладян от самосъжаление.

— Не съм го казал точно така! Е, може би донякъде. Идеята е, че ако не се върнеш, военните вероятно ще имат повод да пратят на Цурия експедиционен корпус, дори да им обявят война, както сигурно много им се ще.

— Каза „вероятно“.

— Ами трябва да е така, тъй като за военните е известно, че обичат да си променят решенията в последния момент. Но най-вероятно това ще стане.

— Йейп! — изйейпка Бил. — Какво, гнъсните го взели, ми правиш с ухото?

— Прикачвам ти превеждащо устройство, та ако срещнеш цуриянци на Цурия, да можеш да разговаряш с тях.

— Цурия! Мястото, от което никой не се е връщал!

— Бързо схващаш. Нали това е целта на операцията. Твоето незавръщане ще ни даде повод да нападнем.

— Тая работа хич не ми се нрави.

— Не е необходимо да ти се нрави, войнико. Затваряй си устата и изпълнявай заповедта.

— Отказвам! Отменете заповедта!

— Млъквай!

Те напъхаха Бил в кораба и го завързаха за седалката на пилота. Тя беше удобна и мека, но Бил не се почувства удобно, нито меко. Отвори уста, за да протестира отново, но му пъхнаха в гърлото бутилка. Той загъргори и взе да се дави.

— Какво… е това?

— Апатия 24. С двойна добавка от Екстазис трикарбонат, чиста сто и петнайсет процентова проба. — Полицаят кимна, когато Бил сръбна още една глътка. — Бива си я, пущината. Можеш да задържиш шишето.

Наистина си я биваше. Толкова си я биваше, че Бил даже не забеляза кога полицаите затвориха люка. Корабът вероятно беше излетял, защото зад илюминатора се виждаше само космос. Звездички разни и тям подобни. А под него имаше една планета. Докато сръбваше от бутилката, той си позволи да се любува на бурите, които се носеха над повърхността й. Светкавици проблясваха зад виолетовите облаци и радиото им отвръщаше със статично пращене.

Радио ли? Той завъртя копчетата, докато се натъкна на някакъв глас. Чуваше се съвсем ясно, само дето нищо не му се разбираше.

— Нъма киска в колиба шъ бутниш галошите.

Бил се изкикоти на това и тъкмо се готвеше да изключи радиото, когато в ухото му избръмча някакъв глас. Той премигна учудено, после се сети за прикачения на ухото му преводач.

— Какво каза?

— Само за момент — отвърна преводачът. — Така, мисля, че го разбрах. Вече съм сигурен, че се говори на цуриянски. Въпросът е дали е горнокарпеянски диалект, или околошовишски.

— На кого му пука? — изръмжа Бил, докато се опитваше да изстиска още няколко отровни капки от шишето.

— Интересен въпрос в лингвистичния анализ — отвърна преводачът. — На първия изразът може да се преведе като „Моля, не хвърляйте черупки от яйца на тревата“.

— А на втория? — попита Бил, преструвайки се, че му е интересно.

— На втория преводът е „Гъделичкат ме колената в степта“.

— И в двата случая ми звучи тъпо.

— Справедлива забележка, която може да е вярна — съгласи се преводачът.

Какво пък, по-късно ще се занимае с този въпрос. В момента бе завладян от гледката под него. Докато надзърташе през прозрачния под на капсулата, забеляза големи ярки цветя, които покриваха повърхността на Цурия.

— Много красиво нещо — отбеляза той, съжалявайки, че пиячката е свършила.

— Няма ли да предприемеш избягващи маневри? — попита го преводачът.

— Що ми е? Глей кʻви красиви цветя цъфтят долу.

— Цветя са колкото е силиконовият ми задник! — произнесе възбудено преводачът. — Тези червените неща са мощни експлозиви. Не разбираш ли, че стрелят по нас с торпеда!

Това бе напълно достатъчно да извади Бил от вцепенението и да го докара до състояние на хладно отрезвяване и студена пот. Стреляли по тях? Изведнъж той си спомни за мисията. В този момент малкият картонен кораб се люшна заплашително.

— Помощ! Помощ! — изпищя преводачът.

Корабчето започна да се върти, да подскача и да се тресе — все движения, дето космическите кораби ги правят само когато ги фрасне нещо. Бил разпери ръце към перилата, но не ги улучи и си блъсна главата в стената. Пелената на безсъзнанието се спусна внезапно. Което не беше чак толкова лошо, имайки предвид какво се случи след това.

Корабът на Бил се разпадна от ударната вълна на атомните торпеда.

— Гравишут — промърмори той, когато дойде на себе си. — Много мило.

Докато се снижаваше през лепкавата мъгла, която беше всъщност част от постоянния плътен облачен слой над лицето на Цурия — особено когато се опитвате да я снимате от космоса, — той погледна надолу и забеляза, че повърхността се носи доста бързо насреща му.

Дали нещо не беше станало с гравишута? Не трябваше ли някъде да има прибори за управление?

Той започна да ровичка и опипва, но докато открие приборите, повърхността го застигна, халоса го и позволи на милостивата пелена на безсъзнанието да го обгърне за втори път.

2.