Битие

— Роботи Д и Ф, сега! — Тези двата също бяха на Гавин и полетяха след първата двойка към песъчливия облак, където се криеше врагът. Партньорът й оставаше почти сам. Нищо не можеше да направи. А носът на „Уорън“ трябваше да се появи след пет… четири…

В абсолютно празно пространство лазерите се засичат трудно. През последния половин час обаче Гавин беше използвал оцелялата си ръка, за да хвърля шепи прах в чернотата над себе си. Правеше го с всичка сила, като внимаваше да не излиза на открито. (Допълнителен бонус — изкопаваше си по-дълбоко убежище.) Разширяващият се облак частици все още си беше до голяма степен вакуум…

… но когато мина през него, лъчът остави издайническа следа синьо-зелени искри… и разряза робот П на две, подпалвайки ярка огнена топка от разлято гориво.

Тор примигна от шок и се сети да пусне нов таймер… и в този миг робот М също бе поразен! Този път без да експлодира. Тор овладя страха си и се опита да се съсредоточи.

„Така значи. Първо реши да защити себе си. А сега…“

Обърна се към робот Р, който летеше към нея над разнебитените извънземни сонди. Малката машина носеше подобна на броня плоскост, намерена сред боклуците — използваше я като щит между себе си и СФУК.

— Гавин, успя ли да определиш…

Изгаряща синьо-зелена игла улучи плоскостта и се разлетяха капки свръхнагорещен метал. Роботът продължаваше да се носи към Тор…

— Сега успях! — извика партньорът й. — Локализирах го с точност до два метра. Знаеш ли, обзалагам се, че си мисли, че съм мъртъв. Не знае, че съм…

Лъчът направи бърза спирала и било поради майсторско прицелване или чист късмет, сряза едната ръка на малкия робот. Защитната плоскост отлетя на една страна, роботът — на друга. Изгубил равновесие, той отчаяно компенсира, опитвайки се да стигне до Тор — и се блъсна в стърчаща част на древен строителен кран. Плоскостта продължи да лети между гредите и падна съвсем близо до Тор.

Роботът спря, разтресе се и умря. В мозъчната му кутия имаше идеално кръгла дупка.

„По дяволите. Добър е, кучият му син! И скорострелността му е по-добра от всичко, построено от хората.“

От първия изстрел бяха минали деветнайсет секунди. Тя се обърна да погледне към робот К, който се носеше към нея от другата страна, също сграбчил импровизиран и не особено ефективен щит. Отново проблесна рязка светлина и стопени капчици политнаха от местата, където лъчът на СФУК докосваше метала в търсене на уязвимо място. След още миг…

Светлинното копие изчезна така внезапно, че Тор примигна. Докато оптиката й се опитваше да се адаптира, роботът продължаваше да се движи към нея, на пръв поглед невредим.

Което трябваше да означава…

— В момента съм под обстрел, капитан Повлов. Добрата новина е, че действията ви ми спечелиха половин минута. Уви, има и лоша — Свързаният с фракция унищожител на конкуренцията като че ли не се страхува от мен.

Последното поколение ИИ имаха дразнещия навик да стават многословни и дори бъбриви по време на стрес. Никой не знаеше защо.

— Пуснах радарен импулс към мястото, определено от Гавин. Ехото беше с точност до половин сантиметър. В отговор СФУК изгори главната ми антена и корпуса около нея. Съседните помещения вече не са херметични. Завъртам основното си оръжие към врага. Но при тази скорострелност той ще може да унищожи моя лазер отстрани преди да успея да се прицеля.

Робот К беше натоварен с неудобната метална плоскост и имаше проблеми със спирането, така че Тор приклекна и извика, когато той се блъсна в защитаващата я греда. Бързо, преди да се е завъртял и отлетял нанякъде, тя протегна ръка и сграбчи дебелия диск. Изкуствените й пръсти стиснаха толкова здраво, че я заболяха и китката й запротестира от напрежението.

„Това е нищо в сравнение да ти отрежат цяла ръка“ — помисли си тя. Беше изложила на показ крайника си за няколко секунди, но врагът беше зает с друго.

Мислено благодари на „Уорън“, когато всичко беше скрито под гредата. Изпита мъка за поредната жертва заради нея, направена от някой със същото име.

„А сега гледай да издържиш, докато дойде моят ред.“

Парчето метал представляваше импровизиран щит. По нейна заповед робот К беше слязъл в катакомбите на астероида, за да донесе част от разбит херметичен люк — един от многото, които някога бяха защитавали загадъчния хабитат, и един от малкото предмети наоколо, способни да блокират убийствения лъч за няколко секунди. Може би. Ако успееше да го задържи правилно, между себе си и смъртоносния поглед на СФУК.

Нещата щяха да са по-прости, ако гравитацията бе като на Земята. Просто отскачаш от гредата, докато държиш щита за една-две секунди — достатъчно, за да полетиш към спасението и да се тревожиш единствено за кацането. Тук гравитацията беше безразличен приятел, по-слаб и от мишка. Падането щеше да отнеме твърде много време.