Битие

— Тор. Противникът експертно изгаря всичките ми уреди веднага щом се покажат. Половината от предните отсеци вече са надупчени. Главното ми оръжие ще е изложено на странична атака най-малко петнайсет секунди преди да успея да отвърна на огъня. Това ще се случи точно след четирийсет и две секунди…

Като проклинаше бавните си движения, Тор помогна на робот К да се обърне с дюзите нагоре.

Планът й имаше няколко сериозни недостатъка. Най-лошият оповести за себе си с внезапна рязка светлина някъде отгоре. Гореща светлина, плътна и червеникава, нямаща нищо общо с леденото синьо на лазера, се изля в кратера и окъпа мъртвите космически кораби в трептящи огнени цветове.

„Това трябва да са робот Д, робот Ф или и двата, експлодирали преди да успеят да стигнат до СФУК. Наложило му се е да се обърне и да се справи с тях за всеки случай.“ Е, поне тяхната жертва щеше да позволи на „Уорън“ да си поеме дъх. Жалко, че не можеше да изчисли по-добре момента за това отклоняване на вниманието.

„Проклетото му оръжие няма ли най-накрая да остане без муниции?“

Изведнъж ясно си даде сметка колко близко до нея са резервоарите на робот К. Нямаше желание да се подлага на изгаряне за втори път. Въпреки всичките си кибернетични добавки усети същия горчив ужас, който бяха изпитвали прадедите й, когато са се изправяли срещу лъвове в саваната или са си представяли дракони в нощта. Заля я чувство за безсилие.

Но в разгара на битка няма място за страх. Време беше.

Вдигнала люка над себе си — с обърнатия робот върху него — Тор сви крака… и се оттласна от металната греда, която беше нейно убежище през последния час. Политна назад и точно преди да излезе от сянката, се сви в зародишна поза в центъра на люка, а верният малък робот К включи всичките си двигатели и я понесе надолу, към прикритието на изкорубените останки.

Въпреки това се движеха ужасно бавно.

Нима СФУК се поколеба?

Тор и Гавин трябваше да са приоритетната му цел. Предвид случилото се досега нищо друго нямаше логика. От друга страна, щяха да направят фатална грешка, ако противникът не откъснеше вниманието си от „Уорън“…

„Хайде. Обърни се към мен!“

След цели пет секунди нерешителността на бойната машина приключи с ослепителна синкава светлина, която избухна точно над главата на Тор и прониза К, сякаш беше салфетка. Малкият робот се разтресе… и Тор се разтревожи.

„Ако е улучил мозъка…“

В този случай роботът можеше да продължи да държи щита и да остави резервоарите си уязвими — същинска бомба, която ще гръмне всеки момент.

Дългите ръце на механичния работник се загърчиха в спазми и се отделиха от щита, както беше планирано. И след като беше тласнал Тор към скривалището, К се обърна и полетя в обратната посока. „Благодаря“ — помисли си тя, като хвърли последен поглед към вярната машина. Сега врагът трябваше да избира между три мишени.

„Стреляй по мен.

Стреляй по «Уорън».

Или опитай да използваш робота и да ме разкъсаш на парченца…“

Светът стана оранжево-червен — рязка, изпълнена с ярост светлина, този път много по-близка. Експлозията озари люка от всички страни, но заобиколи Тор, която се бе свила в тясната цилиндрична сянка.

„Сбогом, робот К.“

Мозъкът й успя да измисли само това преди ударната вълна да я настигне и да блъсне люка с такава сила, че Тор едва не го изпусна. Двата й крака се изпружиха навън, а продълговатият щит започна да се върти.

Това беше логичната тактика на врага да се добере до Тор. Въртенето щеше да я изложи на прицела на СФУК няколко мъчителни мига преди спасението.

Време беше да се омита.

Сви крака и ги опря в люка.

— Тор Повлов, оръжието ми се показва. Врагът трябва да бъде разсеян за петнайсет секунди.

Твърде дълъг срок. Дори ако успееше да накара СФУК да се обърне към нея, този интервал се равняваше на три изстрела на проклетото нещо.

Трябваше да опита! Тор изрита люка с всички сили, почти напосоки. Ако врагът се нуждаеше и от частица от секундата повече, за да я забележи през все още разрастващата се огнена топка на експлозията…

Пълната с отломки яма вече приближаваше по-бързо. Тор обаче потисна инстинкта да се обърне и да се приготви за удара. Вместо това извъртя крака към небето и в същия момент чу вик.

— Идвам, Тор!

Задъхана, тя успя някак да събере достатъчно сили, за да изпъшка:

— Гавин… недей…

Бронираният щит беше отлетял настрани. Отвъд отслабващата топлина и горящите останки на робот К Тор видя обсипано с безброй звезди небе… и мигновено разбра, че не трябва да гледа към тях. Събра сили и сви двата си крака. Точно навреме.

— Гавин… Не!…

Болка избухна по цялата дължина на левия й крак и спря преди да успее да изкрещи. Крайникът просто беше изчезнал. Само със силата на волята си Тор премести другия, поставяйки го между тялото си и смъртоносния лъч. И почти моментално последва нова агония…