Битие

… и спря, когато нещо-или-някой й се хвърли на помощ! Тъмен силует се изпречи между Тор и стрелеца и пое лазерния лъч върху себе си. За миг замаяният й от шок мозък видя герой, огромен и безстрашен, брониран и въоръжен с нащърбен меч, който скочи, отби свирепото копие на противника и го отклони от нея, пръскайки само няколко капки стопен метал.

— Десет секунди — съобщи „Уорън.“ Долна лъжа. Трябва да беше минал най-малко един час, откакто корабът се беше обадил за последен път.

Лазерът престана да търси Тор. Във внезапно настъпилата тъмнина екранът на шлема й възстанови картината.

„Падам през купчината боклуци.“ Едва сега осъзна, че спасителят й е някакъв праисторически строителен кран, който бе блокирал лазера, докато тя прелиташе покрай него. И много скоро щеше да се блъсне здравата в летящото към нея дъно на ямата.

Знаеше, че трябва да пусне диагностика и да се увери, че костюмът й се е херметизирал аварийно след загубата на краката й. „На много скъпите ми крака…“ Потисна истеричните мисли. Трябваше да се обърне и да се подготви за удара колкото се може по-добре.

Но силите и волята й се бяха изчерпали. Нямаше ги. Можеше само да се взира в небето…

… и видя как смъртоносният СФУК стреля отново от позицията си сред премятащите се камънаци — точка в небето, която вече бе извън полезрението на Тор. Лишена от достъп до нея, хищната машина търсеше нова жертва. Разпиляната прах разкри светлинното му копие, което ловуваше отвъд ръба на кратера… и след малко в слушалката на Тор се разнесе рязък крясък.

„Ох, Гавин. Много закъсня… и страшно подрани.“

Часовникът на екрана й каза ужасната истина. С презареждане за пет секунди врагът имаше предостатъчно време да довърши Гавин, да обърне вниманието си към „Уорън“ и да извади от строя основното му оръжие, преди то да…

Примигна. Нима зрението й изневеряваше? Следите от лъчи горе сякаш се удвоиха, после се удвоиха отново… и отново! Осем или девет тънки игли пронизваха небето там, където преди имаше само един лъч, минаваха отляво надясно, идеално успоредни — и първият лъч изведнъж изчезна.

От гледната й точка, вече много по-дълбоко в бездънната като че ли яма, Тор видя осемте свирепи рапири да пронизват небето в района, в който бе устроил засадата си врагът. Сега всеки лъч започна да се движи в спирала, изпаряваше пясък… скала… и вероятно някакво парче лъскав метал…

Тор дрезгаво и ликуващо изкрещя едно-единствено име.

— Ибн Батута!

Шест минути път на светлината в двете посоки. Невъзможно препятствие за координиране на битка с точност до част от секундата. Всяко реално поражение на СФУК щеше да е чиста случайност. Но с малко късмет изненадата и отвличането на вниманието щяха да са достатъчни за…

Друг свиреп светлинен харпун се появи от дясната страна на Тор. Светкавица на отмъщението, насочена с абсолютна прецизност и пренебрежимо забавяне.

„Уорън!“

Свръхнова избухна над нея и озари ярко нощта.

На кратката, нажежена до бяло светлина Тор зърна за миг неравната пещера на астероида. Дъното й, което все пак съществуваше, приближаваше към нея и се канеше да я халоса, докато тя се смееше с горчиво тържество.

— Така ти се пада, шибан…