Битие

„Видя ли социометричните модели от миналата седмица? Най-добрите ни ИИ изчисляват, че сме били манипулирани през по-голямата част от последното десетилетие, докато сме измъквали информация от тях. Един пример е добронамерената уж кампания за «човешки права за виртуалните същества» и дори за извънземните във фомитите. Бяха заведени дори дела за освобождаване на всички артенци от «концлагера за извънземни» на Института. Можеш ли да си представиш какво ще стане, ако тези неща бъдат пуснати да се скитат из Мрежата? Ще изгубим всякаква надежда за овладяване на болестта.“

Образът на Бен поклати глава.

„А сега е ред на наистина лошата новина. Установихме, че цялата кампания за «права на симулираните извънземни» е мема, засята преди пет години от един наш стар приятел. Куриера на предпазливостта! Знам, че това може да те шокира. В края на краищата неговият народ го е изпратил заедно с милиони други копия, за да предупреди другите раси! И че целта му вероятно е била искрена. Но сега го потвърдихме. Неговият камък-свят съдържа вградени поквари, вирусен код, който е втъкан в самата му кристална структура! Сънародниците на Куриера са си мислели, че пращат чисти посланици, но с възприемането на технологията на фомитите са станали техни партньори в заразяването. Казвам ти, тези неща са коварни. Триковете им са невероятни!“

Джералд въздъхна тежко. Генадий вече беше обяснил тези подозрения, преди „Ибн Батута“ да напусне околоземна орбита. Една от причините да вземат копие на Куриера беше да наблюдават съществото в изолация.

— Стига, Бен, всичко това ми е известно — промърмори Джералд. — Канеше се да обясниш нещо ново. Нещо свързано с откритието на Тор Повлов ли?

Съобщението на Фланъри не беше полуразумно и не можеше да отговаря на въпроси. Въпреки това приятелят му антрополог най-сетне стигна до същността.

„Имаме обаче и някои предимства. Всеки съюз между фомитите винаги ще бъде неустойчив. И сегашната коалиция като че ли се напука, когато им показахме снимките от астероида! Те знаят, че скоро ще разполагаме с много други гласове. С много нови кристални съперници, които да разпитваме. Толкова много, че можем да си позволим да изхвърлим всички, които не желаят да сътрудничат, и да забравим за тях. Затова някои от сегашните ни образци, включително твоят стар Хавански артефакт, вече започват да си нанасят удари под кръста и говорят за сключване на сделка.“

Джералд кимна. Добре, това бе добра новина… стига Бен и останалите да са внимателни. Древните космически вируси бяха тъпкани с номера, развили се в молекулярната структура на кристалите през милионите години. Този нов етап във войната на съобразителност — заплашването с нови противници — можеше да послужи за разкриването на още един-два пласта. Но само докато проклетите неща не се адаптират отново.

Тогава отново щяха да се върнат към дългото бавно пълзене. Щяха да мислят как да излязат на чиста и безопасна пътека през {m underline}Минното поле на битието{m}.

Второто по важност съобщение бе от Акана Хидеоши и екипа на проект Търси-и-гледай. Акана започна с поздрав към Джералд, Джени, Ика и Хайрам за успешната операция. Почти всички от шейсет и четирите изстреляни капсули се движеха по курсовете си. Засега беше изгубена само една при инцидент с оплитане на въжетата на платното без шансове за оправяне. Е, можеха да се поучат от този опит в адаптирането на извънземни технологии за постигането на различна цел. Цел, избрана от хората, а не от междузвездни паразити.

Джералд се опита да не мисли за екипажа на злополучната капсула — симулирани копия на умовете на живи хора, които сега трябваше да се пригодят към неуспеха и да се носят завинаги в космоса без друго за вършене освен да се затворят в себе си и да се възползват максимално от симулираната реалност.

„Нима участта на 99,99 процента от кристалите не е същата?“

Въпреки това потръпна. Смъртта изглеждаше за предпочитане… и затова всяка капсула си имаше механизъм за доброволно самоунищожение. Нещо, което не можеше да бъде открито в нито една извънземна сонда.

Колкото до останалите шейсет и три, според Акана те продължаваха според плана. Оттук нататък телескопът Доналдсън-Чан, управляван дистанционно от Земята, от време на време щеше да изстрелва дискретни ускоряващи лъчи и тайно да помага на капсулите да продължат към специалната зона, уникалния район между орбитите на Уран и Нептун.

„Много тревоги за прост експеримент. Един от многото, които трябва да опитаме. Много експерименти, предлагащи малък шанс да получим онова, което искаме.

От което се нуждаем.

Информация. За сегашното състояние на галактиката.“

За последно Джералд си беше запазил висококачествено полуразумно съобщение, което също носеше логото на Института за артефактите. Беше от Емили Тан.