Битие

19. Времева капсула

На Хамиш понякога му се искаше да беше хванал цаката на очилата и да ги използва по начина, по който го правеха съвременните младоци, които гледаха в десетки различни посоки и проследяваха едновременно толкова много неща и измерения, че буквално им се завърташе главата. Което обясняваше защо някои преминаваха на онези хитроумни нови контииктни лещи, които почти не се забелязваха, ако изключим нервния начин, по който се стрелкаха очите, докато бродеха из инфосферата и възприемаха безброй паралелни неща, докато самите хора се преструваха, че се намират в органичното тук и сега.

От друга страна, изследванията не показваха ли рязък спад в способността за концентриране заради всичко онова, което непрекъснато разсейваше вниманието? В края на краищата „многозадачност“ може да се тълкува и като „нищоправене“. Изследванията показват, че доброто старо съсредоточаване наистина може да е от значение…

… например когато изнасяш реч. Още една причина Хамиш да го прави с открити очи и само със слушалка, която да го предупреждава за най-важни неща. Бдителен от опита си и фокусиран върху реалния свят, той огледа аудиторията си, внимателно настроен да долови реакциите й.

Разбира се, това бе трудна тълпа. Хамиш не очакваше да убеди много от тези екстропианци, сингуларисти и кандидат-съперници на Матусал12. Истинската му аудитория щеше да дойде по-късно, когато Тенскватава публикуваше съкратена версия на речта, за да я представи на членовете на Движението и да подсили решимостта и волята им.

Погледна към часовника. Време беше да се ориентира към завършване.

— Вижте, няма да искам от чираците боготворци като вас да променяте програмите си или да изоставяте мечтите си. Утописти и трансценденталисти е имало винаги. Понякога тяхното недоволство от {m underline}нещата-каквито-са{m} е било изключително ценно и е довеждало до нещо ново и полезно едновременно. Но много по-често се случва жизнерадостните обещания да се оказват горчиви. Религиите, проповядващи любов, биват обсебени от омраза. Индустрии, обещаващи благоденствие, отравят планетата. И новаторите, предлагащи страхотни планове за всеобщо спасение, се втурват да отворят кутията на Пандора малко по-широко, независимо дали останалите са съгласни с това. Днес има десетки и стотици светли планове за бъдещето, чиито застъпници обещават деветдесет процента или повече гаранция, че няма да се случи нищо лошо. Замисълът да се пръсне прах в стратосферата и да се сложи край на глобалното затопляне вероятно няма да има вредни странични ефекти. Свръхмощен ускорител на частици вероятно няма да създаде миниатюрни черни дупки. Ние сме почти напълно сигурни, че хиперинтелигентните машини няма да се разбунтуват и да ни смажат. Радиопосланията, крещящи „здравейте“ на цялата галактика, едва ли ще привлекат вниманието на извънземни гадняри. Разпръскването на торове из огромните „пусти“ райони в океаните само ще помогне на риболова и ще намали съдържанието на въглероден двуокис, без почти никакъв шанс за други нежелани последствия. Предпазните средства със сигурност няма да позволят на някой гневен тийнейджър да отприщи поредния мор, създаден с домашния му набор за генно инженерство… Списъкът продължава… и да, виждам мнозина от вас да се усмихват, защото съм писал доста страшни истории за повечето от тези катастрофи! Продавани като топъл хляб, също като филмите! Е, с изключение на „Да уловиш Смъртта на въдица“. Признавам си, историята беше тъпичка.

Отново се чу напрегнат смях. Хамиш се почувства поласкан.

— Има обаче един ключов момент — продължи той. — Да предположим, че опитаме сто амбициозни неща и всяко от тях има деветдесет процента шанс да не причини тежки вреди. Умножете всички тези вероятности. Какъв е общият шанс да се случи нещо ужасно? Клонящ към нула.

Хамиш млъкна за момент насред тишината.

И точно тогава Ригълс реши да се обади: насочи тесния звуков конус от лявата слушалка в тъпанчето на Хамиш.

— Остави малко време за въпроси — каза цифровият иисистент. — Освен това сканирах присъстващите и забелязах Бетсби.

Хамиш изсумтя запитване. Ригълс отговори.

— На втория ред, точно зад и отдясно на онази репортерка от „Медиякорп“ с големите очила. Пуснал си е брада. Но е той.

Хамиш се опита да не поглежда прекалено открито, докато продължаваше речта си на автопилот:

— Зная, че мнозина от вас ще ме нарекат лудит, троглодит и дори параноик! Ще го взема предвид. Ако гласовете в главата ми позволят.

Отново от множеството се чу откъслечен смях. Майтапът за твоя сметка винаги е бил най-сигурният начин да спечелиш слушателите, след като си ги предизвикал. Само че този път шегата му се стори формална, докато гледаше към човека, който бе отровил сенатор Стронг. Пясъчноруса коса, тук-там със сиви нишки. Тънки очила, подходящи за четене само на съпровождащ текст, но не и за истинска ВР. Освен ако не бяха истински старомодни очила с диоптри. Понякога нещо ретро може да изглежда ново и обратно.