Битие

„Значи истински вярващ? Но няма вид на такъв. И нашите детективи не откриха в миналото му нищо, което да отговаря на самотен маниак. Лекар, работил в безплатни градски клиники. Някакъв съвременен Швайцер13? Да, това би го накарало да презира сенатор Стронг. И има средствата и знанията да забърка психотропна отрова.

Но всичко това просто не се връзва. Бетсби трябва да е нещо повече от това, което изглежда. Върхът на стрела. Острието на копие. Част от някакъв по-мащабен заговор. Това ли е причината да иска да се срещне с мен тук, в сърцето на техничарски панаир?“

Посочената да зададе въпроса си жена стана от мястото си; бе доста набита и тежка за човек от нейното поколение. Може би беше алергична към биоскулптирането или имаше някакви философски възражения срещу него. Ореол от светлина се събра около нея, осветявайки кръглото й лице от няколко посоки. Акустичните стени усилваха думите й без ехо и без необходимостта от микрофон.

— Господин Брукман, бих искала да сменим темата, ако нямате нищо против. Защото изглежда, че бъдещето се е втурнало към нас дори сега, докато стоите на сцената и проповядвате колко е важно да го забавим.

— Е, винаги има кризи — отвърна той. — Нестихващ поток от човешки грешки. Коя точно ви разтревожи този път?

— Една, която изобщо не може да се нарече „човешка“, господине. Сигурна съм, че сте чували слуха, който набира сила като цунами през изминалата седмица — че астронавти от космическата станция са открили нещо на орбита. Нещо крайно необичайно. Може би дори с извънземен произход.

Хамиш примигна. Изтеклата информация се разпространяваше бързо. В справката, която бе направил снощи преди да си легне, се говореше за енергични усилия на правителството да потули всичко или най-малкото да дискредитира слуховете. Пророкът дори бе мобилизирал в играта част от ресурсите на Движението, за да помогне за разсейването на общественото внимание от тази история.

„Май нямаше да е зле точно сега да носех очила“ — помисли си той. Искаше му се да може да прегледа последните новини, докато измисли отговора си. Многозадачността си имаше своите предимства…

— Ами… — Позасмя се, за да скрие неудобството си. — По дефиниция всичко, което откриваме извън Земята, е извънземно…

Не. Не си заслужаваше да продължава по този посредствен начин. Затова кимна.

— Да, чух някакви големи приказки и видях размазани образи. Кой не е? Засега всичко изглежда като изсмукано от пръстите. Като онзи Приливен саскуоч-амфибия отпреди няколко години. О, а помните ли квантовото създание, което хората твърдяха, че виждат, когато притиснат очи в холографските екрани от заирска тъкан? Докато не се доказа, че просто си драскали роговиците!

Това предизвика смях. Вял.

— И каква е последната трескава фантазия, обиколила земното кълбо? — Хамиш заговори с провлечен сардоничен тон. — Ауу, ама че интересно! Извънземен артефакт, знак на добра воля! На орбита точно там, където някой астронавт може да го пипне с ласото, докато събира боклуци. Колко удобно!

— Разбира се — добави той, вече не така саркастично, — няма обяснение как подобно нещо би могло да се озове там. Светещ топуз като опал или някакъв кристал, не по-голям от главата ви — за това става дума, нали? Но някой сетил ли се е да попита как подобно нещо може да се движи в гравитационния кладенец на Земята без двигатели? Какво остава за смяна на курса, промяна на орбитата…

— Може някой да го е изпуснал! — извика някой от публиката. Заглушителите в залата по принцип можеха да бъдат настроени така, че да филтрират думите на заядливците. Тези екстропианци обаче обичаха да проявяват небрежност.

— А, прочутият НЛО гамбит. — Хамиш се усмихна. — Признавам, доста се забавлявах навремето с историите за летящи чинии. Митологията е толкова богата! Шегаджии отвъд полезрението ни се стоварват мистериозно на Земята, за да правят загадъчни изявления, да отправят заплахи или да правят безплатни колоноскопии на самотни фермери.

Този път смехът на аудиторията бе малко по-силен. Това бе тема, по която повечето присъстващи бяха на едно мнение. Хамиш дори изпита известна благодарност към жената, че е отклонила темата. Сега лекцията можеше да завърши по-приповдигнато.

— Разбира се, смешно е как извънземните от летящите чинии се описват все по един и същи начин. Изглеждат и се държат като някакви пакостливи духчета или гадни елфи, излезли направо от древните приказки! С което много ясно показват откъде всъщност идват.

И се почука с пръст по главата, което предизвика още смях.

Реакцията обаче все още си оставаше анемична. Хамиш едва успяваше да спечели мнозинството… докато много други продължаваха да мърдат пръсти, да излъчват и да общуват помежду си. Точно сега в залата щеше да е много шумно, ако не бяха заглушителите. Хамиш продължи: