Блус в лятна нощ

— А ти можеш ли да ми обясниш защо нито един от вас не беше арестуван вчера? — попита Джордан и изгледа събраните двайсет и двама ветерани на СДО, насядали около масата за пикник. Заниманието на повечето от тях се състоеше в това да си подават един на друг тънко свити цигари от марихуана — толкова тънки, та имах чувството, че си разменят косъмчета от срамните части. През този ден обаче, с изключение на Боб, всички се отнасяха много мило и почтително към нас с Джордан. Само защото се озовахме на първите страници на вестниците, изведнъж бяхме станали много ценни за тях.

— Боб, не си прав — намеси се Шайла. — Те рискуваха всичко и загубиха всичко. Бяха арестувани заедно с другите. Когато ни арестуват нас двамата, това не изненадва никого, защото се случва всеки ден. Но тяхното беше бунт на никому неизвестни студенти, и то без да е предварително организиран. Героизъм в чист вид, бойният вик на обикновения човек. В една-единствена спонтанна акция тези студенти направиха повече, отколкото СДО за цяла година. Разбира се, не са знаели какво вършат, но резултатът е прекрасен.

— Те не бива да участват в акцията тази вечер — отсече Боб.

— Тук не съм съгласна — каза Шайла.

— Вие искате ли да дойдете? — попита сърдито Боб. — Хайде, копеле, казвай!

— Мирен протест ли ще бъде? — попита Джордан.

— Разбира се. Ние се опитваме да спрем войната, а не да започнем нова.

Джордан погледна към мен и каза:

— Толкова съм пиян, че не мога да откажа. Освен това утре нямам изпит.

— Нито имаш къде да отидеш — додадох. — Нали ни запечатаха стаята. Разполагаме с цялото време до края на живота си да правим каквото ни скимне.

— Значи ще участваме — заключи Джордан.

В два часа на следващата сутрин Кейпърс Мидълтън, дегизиран във военни дрехи, счупи едно малко прозорче на тоалетната на първия етаж в сградата на Мейн Стрийт, в която се помещаваше наборната комисия на Южна Каролина. Той се промъкна в мрака и излезе през вратата, която извеждаше в задната уличка, а там го очаквахме ние, останалите, които по-късно щяхме да станем известни като Колумбийската дванайсеторка.

Като отвори вратата с малко насилие, Кейпърс сложи пръст на устните си и ни поведе по задната стълба към вътрешността на сградата. Акцията беше планирана отпреди седмици и през първите минути на взлома всички изпълняваха стриктно задачите си. Разполагаха с предварително откраднати ключове, задигнати от разсеяни пазачи. Момчетата носеха тежки кофи, пълни с кравешка кръв, а момичетата — запалителни материали, с които да унищожат досиетата на всички подлежащи на мобилизация момчета в Южна Каролина.

Шайла отиде до първия шкаф с архиви и без много да му мисли, измъкна папките и ги разпиля по пода. Ние с Джордан направихме същото, като след това ги заливахме и с кравешка кръв. Кейпърс с останалите действаше в друга стая, като натрупваха книжата в средата. Купчината растеше, а Кейпърс ни даваше зор да действаме по-бързо. В един момент погледна часовника си, кимна на Радикала Боб и заля хартиите с бензин. Докато продължаваше да ни пришпорва, усетих лек фалцет в гласа му и се спрях. Подуших миризма на бензин. Огледах се и видях съсредоточеното лице на Шайла, която приличаше на изпаднала в екстаз монахиня. Всъщност всички приличахме на религиозна секта, подготвяща едно съвсем модерно аутодафе. Без никаква външна причина изведнъж ме обзе паника. Загледах се в лицата на моите приятели и другите, които ми бяха съвършено непознати, като продължавах да се боря с непреодолимото си усещане, че съм в капан. Отстъпих назад от дългите редици с архиви, сграбчих Джордан за раменете и в този миг видях как Радикала Боб драсна клечка кибрит, а другите щракнаха запалките си и се приближиха към купчината архиви.

— Хайде да подпалим цялата сграда — извика Радикала Боб.

— Не! — отсече Шайла. — Само архивите.

— Боб е прав — обади се Кейпърс. — Нали това е революция, хайде да подпалим сградата. А после и целия град. Да започнем война тук, у дома. Да им покажем какво им е на виетнамците.

— Стига! — обади се Шайла. — Ние сме против насилието. Разбра ли? Против насилието.

— Говори само от свое име — сряза я Радикала Боб и стаята избухна в пламъци. Отвън долетя воят на стотици сирени. Пожарникари и полицаи вкупом нахлуха в стаята. Цяла армия ченгета ни обгради, а после ни повалиха на пода с палки и юмруци. Двама огромни мъжаги седнаха върху мен, докато ми слагаха белезниците, изсмяха се, когато изохках от болка и ги стегнаха така, че спряха притока на кръв в китките ми.

— Гадове! — изрева Кейпърс. — Мръсни гадове. Кой ни е изпортил?

— Казах ти да държиш проклетите си приятелчета настрана от тая работа — каза му Радикала Боб. — Аматьори!

— Вината не е в нас — обади се Шайла.

— Майка му стара! — изохка Джордан

— Какво има? — попитах.

— Тъпи копелета излязохме — каза Джордан. — Трябваше по-рано да се сетим. Това е федерално престъпление. Сега вече здравата го закъсахме.