Богът на дребните неща

Ето какво ти обещавам, каза Карна на Кунти. Ти винаги ще имаш петима синове. Няма да сторя зло на Юдищира. Бима няма да загине от моята ръка. Близнаците — Накула и Сахадева — също няма да пострадат от мен. Обаче за Арджуна няма да обещавам нищо. Ще го убия или той ще убие мен. Един от двама ни ще умре.

Във въздуха настъпи някаква промяна. И Рахел разбра, че е дошъл Еста.

Тя не обърна глава, но почувства в себе си едно вътрешно сияние. Той дойде, помисли си. Той е тук. При мен.

Еста се настани до една отдалечена колона и двамата останаха така до края на представлението, разделени от ширината на коридора, ала свързани от една и съща история. И от спомена за една друга майка.

Въздухът стана по-топъл. И по-малко влажен.

Може би тази вечер е била особено лоша в Сърцето на Мрака. В Айеменем мъжете танцуваха така, като че ли не можеха да спрат. Като деца, скрили се от бурята в топла къща. И отказват да излязат вън и да видят какво е времето. Да видят вятъра и гръмотевиците. Плъховете с доларови знаци в очите, които бягат през пометената от бурята околност. Светът, който се руши край тях.

Излизаха от една история, за да се потопят мигом в друга. От Карна Шабадам — Клетвата на Карна — в Дуриодана Вадам — смъртта на Дуриодана и на брат му Душасана.

Беше почти четири сутринта, когато Бима намери злия Душасана. Мъжът, който се беше опитал публично да разсъблече жената на Пандава Драупади, след като братята Каурава я бяха спечелили в една игра на зарове. Драупади (кой знае защо тя се гневеше срещу мъжете, които я бяха спечелили, но не и срещу онези, които я бяха заложили) се беше заклела, че никога няма да завие косата си, преди да я измие в кръвта на Душасана. Бима се беше зарекъл да отмъсти за нейната поругана чест.

Бима настигна Душасана сред бойно поле, вече осеяно с трупове. Двамата водиха бой цял час. Разменяха си обиди. Изброяваха всички злини, които единият е причинил на другия. Когато светлината от месинговата лампа започна да премигва и да гасне, воюващите сключиха примирие. Бима доля масло, Душасана почисти обгорелия фитил. После продължиха да се бият. Задъханият им двубой се пренесе от коридора в двора на храма. Там те не спряха да се преследват и да размахват картонените си боздугани. Двама мъже с развяващи се поли и проскубани кадифени блузи прескачаха отразени в локвите луни и купчинки изпражнения, обикаляха около туловището на спящия слон. Душасана се перчи и напада. След това отстъпва. Бима си играе с него. И двамата са упоени.

Небето се превърна в розов купол. Сивата дупка във Вселената с формата на слон се раздвижи в съня си, после пак заспа. Зората тъкмо се пукваше, когато у Бима се надигна звярът. Барабаните забиха по-силно, ала въздухът притихна и се изпълни със заплаха.

В светлината на ранното утро Естапен и Рахел наблюдаваха как Бима изпълнява клетвата си пред Драупади. Той събори Душасана на земята. Продължи да усмирява и последните слаби гърчове на умиращото тяло със своя боздуган, удряше, докато те напълно спряха. Като ковач, който сплесква непокорен къс метал. Изглажда систематично и издатините, и вдлъбнатините. Бима продължи да убива врага си дълго след като оня беше вече мъртъв. После с голи ръце разкъса и разтвори тялото му. Изтръгна вътрешностите и се наведе, за да лочи кръв направо от кухината на раздрания корем; подивелите му очи надничаха надолу, блестяха от бяс, омраза и безумно удовлетворение. Гъргорещи мехурчета от кръв розовееха между зъбите му. Капеха по изрисуваното му лице, по брадичката и по шията му. Като се напи до насита, изправи се, метна като шал кървавите черва около врата си и отиде да намери Драупади, да измие косата й в прясна кръв. Все още бе озарен от аура на гняв, който дори убийство не може да уталожи.

В тази ранна утрин имаше някаква лудост. Под розовия купол. Това не беше представление. Естапен и Рахел бяха наясно. Бяха виждали плодовете на лудостта и преди. В една друга утрин. На друга сцена. Друг вид безумие (със стоножки по токовете на обувките). Жестоката ненаситност на тази лудост съответстваше на дивата въздържаност на онова безумие.

Замръзналите двуяйчни вкаменелости — Безмълвието и Празнотата — с издутини върху челата, от които не бяха пораснали рога, седяха в преддверието на храма, разделени от ширината на покрития коридор. Хванати в капана на една история, която и не беше и беше тяхната история. Която бе започнала с подобие на определена структура и ред, а после се бе понесла като подплашен кон към анархията.

Кочу Томбан се събуди и внимателно разчупи утринния си кокосов орех.

Изпълнителите на катакали свалиха грима и се прибраха в домовете си, за да бият своите съпруги. Даже и Кунти, кроткият, с гърди като на жена.