Богът на дребните неща

Същата стая, в която (след като се получеше отговор от експерта по близнаци в Хайдерабад) тя ще подреди малкия куфар на Еста и сака му в цвят каки: 12 памучни потника, 12 памучни тениски с къси ръкави. Еста, името ти е написано върху тях с мастило. Чорапите му. Панталоните му като водосточни тръби. Ризите му със заострени якички. Бежовите му островърхи обуща (от които се надигаха у него гневни чувства). Плочите му с песни на Елвис. Таблетките му калций и сиропа му „Видалин“. Безплатния му жираф (получен заедно със сиропа). Неговите „Книги за знанието“ том I до IV. Не, миличък, там няма да има река, в която да ловиш риба. Неговата Библия в бял кожен калъф, който се затваря с цип, а на ципа е закачено аметистово копче за ръкавели, принадлежало на имперския ентомолог. Неговото канче. Сапуна му. Предварителният подарък за рождения му ден, който той не трябва да отваря. Четиридесет зелени сгъваеми листа за писма (които стават и пликове, след като се сгънат). Виж Еста, написала съм нашия адрес на всичките. Ти само трябва да ги сгънеш. Дай да видим дали можеш да ги сгъваш сам. И Еста ще сгъне внимателно зеления лист по пунктираните линии, където пише Сгъни тук, и ще погледне Аму с усмивка, която ще разкъса сърцето й.

Обещаваш ли ми, че ще пишеш? Дори и когато нямаш никакви новини?

Обещавам, ще каже Еста. Без да е съвсем наясно с положението си. Остротата на чувствата му е притъпена от внезапното му обогатяване със земни притежания. Бяха негови. И върху тях името му бе изписано с мастило. Щяха да се подредят в куфара (надписан с името му), сега разтворен върху пода на спалнята.

Стаята, в която — години по-късно — Рахел щеше да се завърне и да наблюдава как един мълчалив непознат се къпе. И пере дрехите си с ронлив син сапун.

С гладки мускули и с меден цвят на кожата. С морски тайни, скрити в очите му. И с една сребърна дъждовна капка на ухото.

Естапапичачен Кутапен Питър Мон.

12 Кочу Томбан

Звукът на ченда13 се беше утаил над храма и от това нощната тишина изглеждаше още по-дълбока. Самотният мокър път. Дърветата, които наблюдават. Рахел, задъхана, с кокосов орех в ръце влезе в двора на храма през дървената порта във високата бяла ограда.

Вътре се виждаха само бели стени, покрити с мъх керемиди и лунна светлина. Всичко миришеше на неотдавнашен дъжд. Мършавият свещеник бе заспал на постелка върху каменната веранда. Бронзовият дискус с монети, поставен до възглавницата му, приличаше на комиксова илюстрация на съновиденията му. Дворът беше пълен с луни, по една във всяка кална локва. Кочу Томбан беше привършил церемониалните си обиколки и лежеше завързан за дървен стълб до изпускаща пара купчина от собствените му изпражнения. Беше изпълнил задълженията си, беше изпразнил червата си и сега спеше, опрял единия си бивник на земята и насочил другия към звездите. Рахел се приближи тихо. Видя, че кожата му е по-отпусната, отколкото си я спомняше. Той вече не беше Кочу Томбан. Бивниците му бяха пораснали. Сега беше Велия Томбан. Слон с големи бивници. Рахел положи кокосовия орех на земята до него. Една гънка от груба кожа се разтвори и разкри воднистия блясък на слонското око. После пак се затвори и дългите, тежки клепачи отново призоваха съня. Единият бивник сочеше звездите.

През юни рядко се изпълнява ритуалното представление катакали. Но има храмове, които танцьорите на катакали никога не подминават. Айеменемския храм не беше от тях, но напоследък поради географското му положение много неща се променяха.

В Айеменем идваха, за да се облекчат от чувството на унижение, че са танцували в Сърцето на Мрака. Че са изнасяли съкратено представление край плувни басейни. Че са се свързали с туризма, за да се спасят от глада.

На връщане от Сърцето на Мрака танцьорите спираха в храма, за да поискат прошка от своите богове. Да се извинят, че са осакатили историите им. Че са ги осребрявали. Злоупотребявали са с живота на божествата.

В такива случаи бе добре, ако има човешка публика, но това не беше задължително.

В широкия, покрит, ограден с колони коридор, водещ до сърцето на храма, където живее Синият Бог с флейтата си, барабанистите удряха барабаните, а танцьорите танцуваха, цветните им дрехи бавно се вееха в нощта. Рахел седна с кръстосани крака и с гръб, опрян на кръгла бяла колона. Висок металически съд с кокосово масло блестеше в мъждукащата светлина на месингова лампа. Маслото подсилваше пламъка. Пламъкът палеше маслото.