Божият гняв

— Е, юнаци! — ухили се Кранстън. — И двамата сте арестувани.

— За какво? — извика продавачът на реликви.

— За кражба на притежания на Короната, момко, фалшификация, практикуване на измама и богохулство. Това не е главата на Йоан Кръстител, а на Жак Ларю, френския пират, заловен на Темза и законно екзекутиран! — Кранстън огледа стаята. — Боже, тук мирише по-лошо, отколкото в кланицата в Нюгейт!

Той излезе от стаята, бутайки Ателстан пред себе си, взе ключа и заключи двамата смълчани измамници.

— Няма прозорци и други врати, Ателстан. Могат да останат там, докато предам ключа на градската стража. Сега да видим какво има в тази къща на съкровищата.

Ателстан го последва из къщата, но след малко се отказа с отвращение да гледа всевъзможните гнусотии, които откриха и излезе при Бенедикта на улицата.

— Да му се не види! — прошепна той, цитирайки Кранстън.

— Трябва да изгорят тази къща!

Кранстън излезе отвътре, доволен от себе си. Затвори вратата на къщата и я заключи.

— Бенедикта — ухили се той, — ти си ангел. Откъде би могъл продавач на реликви да вземе глава за продан, освен от мястото на екзекуции? — коронерът потърка ръце. — Още една малка победа за стария Джак, нали?

Те се върнаха в Чийпсайд и изчакаха, докато Кранстън извика стражите и ги прати в къщата. Един от приставите ядеше пай с месо и дъвчеше безочливо, докато Кранстън му говореше. Коронерът се усмихна, когато мъжете се отдалечиха.

— Не им казах какво ще намерят — каза той. — Но нахалникът с пая ще получи бърз и кратък урок как се яде, когато кралският коронер ти дава нарежданията си.

Той ги отведе отново в „Светият Агнец“, кикотейки се високо, докато Бенедикта се чудеше как човек може да бъде толкова глупав, че да вярва на такива мошеници.

— Глупав! — смееше се Кранстън. — В който и град да отидеш в Англия, Франция или отвъд Рейн, ще намериш хора, видни духовници, най-интелигентните и образовани свещеници, които харчат цели състояния за парчета мръсни кокали и парцали. Знаеш ли, чувал съм за един търговец в Лондон, който платил сто лири за салфетката, с която благословеният свети Кътбърт си изтрил устата — Кълна се в топките на сатаната! — той тихо се извини на Бенедикта. — Добре де, в зъбите на сатаната! Ще ми се всичко да беше толкова лесно. Братко, изясни ли ти нещо посещението ни в общината?

Кранстън тръсна големия си задник на стола и погледна жално писаря си.

— Ателстан — умолително каза той, — скоро регентът ще ми поиска сметка.

Монахът се взря в масата.

— Да видим — започна той бавно. — Знаем защо Маунтджой и другите двама са били убити. Не заради някакъв таен грях или лично съперничество, а за да се попречи на амбициите на регента да спечели подкрепата на влиятелната търговска класа в Лондон.

Това е постигнато, тъй че няма да има повече убийства. Поне засега не — Ателстан направи пауза. — Сигурен съм, че убийствата могат да бъдат приписани на Ira Dei, но подозирам, че той е само автор на замисъла. Има предател и убиец сред хората на Гонт — Гудман или някой от влиятелните водачи на гилдиите.

— Защо, сър Джон? — прекъсна го Бенедикта. — Защо убиецът не е нападнал самия Гонт?

— Защото, както знаеш, милейди, познатият дявол е за предпочитане пред непознатия. Все някой трябва да бъде регент или, казано направо, някой трябва да поеме вината. Ако бяха премахнали Гонт, мястото му просто щеше да бъде заето от някой от по-малките му братя. Не, убийствата имат за цел да подрежат крилата на Гонт.

— Има ли някаква реакция на срещата ни с водачите на гилдиите, когато им разказахме за тайния личен живот на Стърми? — попита Ателстан.

Кранстън поклати глава.

— Още не.

— И сър Никълъс Хъси е бил още момче, когато е станал скандалът?

— Бил е много млад — отвърна Кранстън. — Бог знае, може да си спомня слухове, но според записките няма сведения да е бил замесен, дори като жертва. Е, това е — той остави чашата на масата. — Какво ще правим сега?

— Ще чакаме, сър Джон, и ще размишляваме. Както казах, извършителят на убийствата в Гилдхол не е бил тласкан от страст, а от студена пресметливост. Съмнявам се, че ще открием други следи или улики. Трябва да съберем всичко, което знаем, да прибегнем към логиката и да открием единственото решение.

— Ако има такова — уморено добави Кранстън.

Разговорът стана несвързан. След въодушевлението на Кранстън от ареста на продавачите на реликви на лицето му сякаш легна мрачен облак и дебелият коронер се нацупи. Бенедикта си тръгна с думите, че няма защо да остава, тъй като се е наслушала достатъчно на приказки за трупове и загадки. Сър Джон отведе Ателстан отново в дома си, но лейди Мод беше заета, а „куклите“ бяха на разходка с дойката в полето северно от болницата „Сейнт Джайлс“. Кранстън започна да става невъзможен, затова Ателстан го остави за малко и реши да посети братята си в манастира „Блекфрайърс“.