Божият гняв

„Ite missa est. “ Ателстан протегна ръка за благословия в края на неделната литургия. Усмихна се на енориашите, които бяха запаметили достатъчно латинските фрази, за да извикат в отговор „Dei Gratia"[11]. Ателстан слезе по стълбите от олтара, прекръсти се и последва Крим в ризницата, после отново излезе и застана на входа, за да поздрави енориашите си на излизане. Уоткин и копачът Пайк бяха последни, както ги беше помолил преди литургията. Той се сбогува с Ранулф, ловеца на плъхове, все така изпълнен със задоволство, задето беше помогнал на Кранстън, с Фламандката Пернел, Урсула и свинята й, с калайджията Таб и проститутката Сесили, която изглеждаше бляскаво в царевичножълтата си рокля.

— Прилично ли се държиш? — попита я Ателстан.

— Разбира се, отче.

Значи и в Съдърк стават чудеса, помисли си той. Последен си тръгна Якоб Арвелд, германецът със симпатичната съпруга и голямата челяд. Заможен продавач на пергамент, той скоро се беше нанесъл в своята хубава триетажна къща с градина, точно зад хана „Епископът от Уинчестър“ и още имаше проблеми с езика.

— Това бяха хубави думи — увери сега той Ателстан. — Много точна проповед. Благодаря от дерето на сърцето си.

— Не искаш ли да кажеш "дъното на сърцето си"?

— Именно, отче.

Ателстан се усмихна и загледа как паството му се събира около малка масичка с ейл и сладкиши. Прекоси обратно нефа и влезе в ризницата, където го чакаха Уоткин и огромната му жена, копачът Пайк и също тъй внушителната му съпруга.

Боже, помоли се Ателстан, нека всичко мине спокойно. Той хвърли поглед към Пайк, с когото се беше срещнал тайно преди литургията. Копачът, който се смяташе задължен на свещеника бързо се беше съгласил, че годежът на сина му с дъщерята на Уоткин е най-доброто възможно нещо. После внимателно беше изслушал, докато Ателстан му обясняваше какво трябва да каже, когато се срещнат с Уоткин.

— Е, ето ни тук, отче — Уоткин запристъпва на място с големите си мръсни ботуши. — Знам защо искаш да ни видиш, макар че изглежда сме последните, които разбраха, че дъщеря ни е влюбена в сина на Пайк.

— Това изобщо не ми харесва — обади се Пайк. — Синът ми трябва да потърси жена по-далеч оттук.

— Какво й е на дъщеря ми? — рязко попита жената на Уоткин. — Да не би да мислиш, че синът ти е прекалено добър за нея?

Ателстан се усмихна, отстъпи и загледа как Уоткин и жена му атакуват Пайк с най-отровни думи. След това нямаше проблеми. Първо Пайк колебливо се извини и после също така колебливо, се съгласи, че въпросът е решен: синът му щеше да се ожени за дъщерята на Уоткин на първата събота след Великден. След това те отидоха в дома на свещеника, за да отпразнуват събитието с по чаша вино. Уоткин се перчеше като преуспяващ правник. Беше възхвалил името на семейството си, беше защитил репутацията на дъщеря си, беше накарал големия си съперник Пайк да се съгласи с мнението му и да приеме предложението. Ателстан наля виното, без да поглежда Пайк в очите, и докато пиеха за здравето на младата двойка, се помоли наум Уоткин никога да не разбере как е бил подведен.

След като си тръгнаха, Ателстан хапна набързо и се върна в пустата църква, за да се помоли. След това разчисти масата в кухнята и извади писмените си принадлежности: перо, мастилница, пемза и свитък нов пергамент, който Кранстън му беше дал. След като се приготви, той седна и записа всичко, което бяха научили с коронера за Ira Dei: промушването на Маунтджой, отравянето на Фицрой, убийството на Стърми в Билингсгейт. Денят напредваше. Ателстан прекъсна работата си, за да хапне малко супа, сушено месо и хляб. Отиде до църквата, за да каже молитвите си, после мина през гробището, размишлявайки върху това, което беше написал. Нарисува нова скица на градината на общината и друга, на която отбеляза кой къде седеше на пиршеството, където беше умрял Фицрой. От време на време си спомняше някои неща и ги допълваше.

По здрач Ателстан сметна, че е записал всичко, което бяха научили с Кранстън и започна внимателно да чете бележките си. Усмихна се, спомняйки си как майка му търсеше нишка в някоя стара наметка и когато я намереше, внимателно я издърпваше и започваше да навива ценната вълна. Но тук нямаше скъсана нишка.

— Хладнокръвно убийство — промърмори си Ателстан. — Не убийство от страст, не импулсивен жест, който би издал убиеца — той прехвърли наум поне осем възможни виновници, докато самоличността на Ira Dei оставаше загадка. Свещеникът стана и се протегна, запали свещите и тъкмо стъкваше огъня, когато Бонавентура се промъкна през отворения прозорец.

— Добър вечер, мой уличен принце.

Големият котарак се протегна пред огнището, от време на време малкият му розов език се стрелкаше навън. Той измърка от удоволствие, когато Ателстан донесе кана с мляко от килера и напълни очуканата му калаена купа. Монахът клекна и почеса едноокия котарак между ушите.