Божият гняв

— Точно така, сър Джон. Бунтът ще свърши, Гонт може да си отиде и селските водачи да изчезнат, но Короната ще оцелее.

Кранстън отпи още една глътка от меха и се засмя горчиво.

— Пази ни, Боже — прошепна той, от лъжите на принцовете. На никого няма да кажа, братко. Но ще наблюдавам зорко сър Никълъс Хъси!

— Е, всичко свърши, сър Джон — Ателстан се обърна и почувства студенината на колоната до горещата си буза.

— Тези неща никога не свършват, братко. Помниш ли Розамунд Ингам? Самоубила се е в затвора „Флийт“. Кой знае как, лекарството, което отнела на бедния Оливър, й било дадено, за да се отърве от примката на палача. При това всичко е било напразно. Прочетоха завещанието на Ингам.

— И?

— Оставил е всичко на мен. Малка рента на жена си. Но къщата, мебелите, всички златни и сребърни прибори са за бедния Джак — Кранстън избърса сълзите от очите си. — Кълна се в Бога, бих върнал всичко, само за да видя още веднъж лицето на Оливър!

— И какво ще направиш с парите, сър Джон?

— Първо, ще разкрася това забравено от Бога място — той смушка Ателстан. — С един хубав стъклопис, а? Достоен паметник на стария Оливър!

— Сър Джон, това ще бъде изключителен дар.

Кранстън се изправи и протегна.

— А ти какво ще правиш, братко? Да знаеш — той изду бузи, — че имаме нови убийства: кръчмар, който уж се удавил в буре с малвазия в кръчма на Картър Лейн. Млада съпруга от Фарингдън, открита мъртва в езерце за шарани. И по-лошо…

— Да, сър Джон?

— Шуреят ми Ралф пристига другата седмица. Боже, този малоумник ще ми надуе главата.

Ателстан се усмихна.

— В този случай си сам, сър Джон. С енориашите ми отиваме на поклонение до гробницата на блажения свети Суидин в Уинчестър.

Кранстън се почеса по главата.

— Шегуваш ли се, братко?

— Не.

Коронерът помогна на Ателстан да се изправи.

— Хайде, братко, да вдигнем тост за стария Оливър само още веднъж и да идем да ядосаме крадливия собственик на „Шарения кон“.

Кранстън се олюля така силно, че Ателстан го хвана под ръка и бавно го поведе през нефа.

Внезапно Кранстън спря.

— Казвал ли съм ти, братко?

— Какво, сър Джон?

— Винаги съм почитал много свети Суидин…

* * *

Пол Дохърти „БОЖИЯТ ГНЯВ“

английска

превод: Мариана Димитрова

редактор: Боряна Джанабетска

художник: Христо Хаджитанев

редакция:  Издателство „Еднорог“

тел./факс 980 13 78

e-mail: office@ednorog.com

София 1000, бул. „Княз Дондуков“ 45

Книжна борса „Болид“,

бул. „Искърско шосе“ № 19, офис № 33

Онлайн книжарница: www.ednorog.com

Книжарница „Еднорог“

София, ул. „Искър“ 7

тел. 0884 127 057