Божията формула

— Вие… вие… — изрече той на пресекулки, едва поемайки дъх. Чувстваше се зашеметен от удара, дясната половина на лицето му бе изтръпнала, лявата усещаше студения камък. — Вие нямате право да постъпвате така с мен. Ще протестирам. Ще се оплача, чухте ли ме?

Полковникът се изсмя.

— Ще се оплачете, а? — попита, явно развеселен. — И на кого?

— Не може да постъпвате така с мен. Имам право да се свържа с европейски дипломат.

Силни ръце сграбчиха Томаш и го стовариха върху училищния чин.

— Вие нямате никакви права, вече ви казах — прогърмя полковникът. — Единственото ви право е да кажете истината, ясно ли ви е? Истината! Истината ще ви освободи! Спасение чрез истина. Това е девизът на ВЕВАК. Кажете ни истината и тя ще бъде взета предвид, когато дойде време за решение. Помогнете ни да намерим враговете на Ислямската република и ще бъдете възнаграден. Нещо повече, ще бъдете спасен. Спасение чрез истина. Но ако упорствате и мълчите, ще съжалявате. — Сниши глас и зазвуча почти сладко, прелъстително. — Чуйте ме. Вие сте допуснали грешка, вярно е. Но все още можете да я поправите. Уверявам ви. В края на краищата, всички правим грешки, нали така? Лошо е, когато държим на грешките си. Ето това вече е много сериозно, разбирате ли? — Гласът му зазвуча почти доверително. — Чуйте, нека да се договорим. Ще е нещо между нас двамата. Вие ще ми кажете всичко, което знаете, и аз ще направя всичко, каквото мога, за вас. Вижте, ние нямаме нищо против вас. Защо да ви навреждаме? Само искаме да ни помогнете да открием враговете ни. Виждате ли колко е просто? Вие помагате на нас, а ние помагаме на вас. Какво ще кажете?

— С удоволствие бих ви помогнал — каза Томаш, подготвяйки се за поредния удар. — Но разберете, че преди това искам да говоря с дипломат от Европейския съюз. Искам да знам какви са моите права, искам да знам в какво съм обвинен и освен това искам да се обадя на семейството си. Освен това ми трябва адвокат. Както виждате, не искам кой знае какво.

Полковникът направи пауза, сякаш обмисляше молбата.

— Да видим, дали съм разбрал добре — каза офицерът от ВЕВАК. — Ако ние ви помогнем да се срещнете с европейски дипломат, ще ни разкажете всичко, така ли?

Томаш се поколеба.

— Мм, да, разбира се. Ще ви кажа всичко… според съветите… мм… на дипломата и на моя адвокат, разбира се.

Полковник Каземи продължи да мълчи. Арестантът чу звука от запалена кибритена клечка и почувства, миг след това, острия мирис на запалена цигара.

— Вие сигурно ни вземате за глупаци — каза Каземи между две смуквания от цигарата. — Защо ни е да занимаваме Европейския съюз с вашето положение, без да имаме гаранция, че ще получим нещо в замяна? Никой в света не знае къде се намирате и нямаме никакъв интерес да променяме положението. Освен ако не ни дадете добър повод за това, разбира се.

— Какъв повод?

— Например, като ни разкажете всичко. Вижте, можем да започнем с едно мое подозрение относно индивида, който беше с вас. Кой всъщност бе той?

Въпросът накара Томаш да заключи, че Багери навярно бе мъртъв. От една страна, полковникът не знаеше кой е Багери, може би защото човекът на ЦРУ беше млъкнал завинаги. От друга страна, офицерът беше използвал минало време при споменаването на Багери, което му се стори показателно. Историкът реши да изпита мъжа, който го разпитваше.

— Защо не попитате направо него?

За момент Каземи се обърка от въпроса, а това също беше някакъв отговор.

— Мм… защото… — запъна се той, после веднага се овладя. — Вижте, тук аз задавам въпросите, разбрахме ли се?

Тишина.

— Чухте ли ме?

— Да.

Полковникът дръпна още веднъж от цигарата.

— Вие сте от ЦРУ.

Томаш разбра, че полковникът беше сменил тактиката, за да го изненада, и че в този момент не би трябвало да проявява нерешителност.

— Питате ли, или твърдите това?

— Твърдя го. Вие сте от ЦРУ.

— Глупости.

— Имаме доказателства.

— А, нима? Как може да разполагате с доказателства за една лъжа?

— Вашият приятел проговори.

— Проговори, значи? И твърди, че съм от ЦРУ?

— Да. Каза ни всичко за вас.

Томаш се усмихна насила.

— Щом ви е казал всичко, мога да съм по-спокоен. Нямам нищо общо с политиката, аз съм само един учен и вие го знаете.

— Вие сте шпионин. Вие сте шпионин, дошъл в Иран, за да открадне тайната за атомната бомба.

Каземи хвърли нова уловка, но не бе достатъчно убедителен.

— Тайната на атомната бомба ли? — попита Томаш с безкрайно учудване. — Виж ти, докъде стигнахме. Никой никога не ми е говорил за каквато и да било бомба. Сигурно има някаква грешка. Не съм дошъл тук да крада каквото и да било. Бях поканен, разбирате ли? Дойдох тук, за да помогна на Иран да дешифрира един научен документ, нищо повече. Каква е тази история с атомната бомба?

— Не се правете, че не знаете нищо — отвърна полковникът. — Знаете много добре за какво говоря.