Братята

Нямаше сериозни причини да пие. Може би напрежението в работата или мърморенето на жена му си бяха казали думата. В продължение на години, след като завърши университета, Бийч пиеше от време на време за компания, но по малко. Определено не му беше навик. Веднъж, когато децата бяха малки, жена му ги заведе в Италия за две седмици. Бийч остана сам, което го устройваше прекрасно. По причини, които не можеше да определи или да си спомни, беше посегнал към бърбъна. Прекали с количествата. И оттогава не можа да спре. Бърбънът стана твърде важен за него. Държеше бутилка в кабинета си и я вадеше късно вечер. Той и жена му спяха в отделни спални, така че рядко го хващаха.

В Йелоустоун беше отишъл на тридневна юридическа конференция. Младата дама срещна в някакъв бар в Джаксън. След няколко часа пиене им дойде злощастната идея да се повозят. Докато Хатли шофираше, момичето си свали дрехите просто ей така. Не бяха говорили за секс, а и в този момент Бийч беше напълно безпомощен.

Двамата туристи бяха от Вашингтон — студенти, които се връщаха от екскурзия. И двамата умряха на място, смазани край тесен път от пиян шофьор, който изобщо не ги беше видял. Полицията откри колата на момичето в канавката. Бийч стискаше кормилото и не можеше да излезе. Момичето беше голо и мъртвопияно.

Не помнеше нищо. Когато се събуди няколко часа по-късно, за пръв път видя отвътре затворническа килия. „По-добре свиквай отсега“ — му бе казал презрително шерифът.

Бийч използва всички възможни връзки, но напразно. Двама младежи бяха загинали. Той беше намерен с гола жена. Парите от петрола бяха на жена му и приятелите му се разбягаха като изплашени кучета. В крайна сметка никой не застана зад негова светлост съдията Хатли Бийч.

Имаше късмет, че му дадоха само дванайсет години. Родителски и студентски организации срещу шофирането в пияно състояние протестираха пред съдебната зала на първото заседание. Искаха доживотна присъда. Доживотна!

Той, негова светлост Хатли Бийч, бе обвинен в две непредумишлени убийства. Нямаше смекчаващи вината обстоятелства. В кръвта му бе открит достатъчно алкохол за няколко произшествия. Един свидетел каза, че го е видял да шофира в насрещното платно.

Имаше късмет, че престъплението бе извършено на федерална територия. В противен случай щяха да го изпратят в някой щатски пандиз, където правилата бяха далеч по-строги. Кой каквото ще да казва, но федералните знаеха да правят затвори.

Той пушеше сам в полумрака, докато гледаше комедия, писана от дванайсетгодишни деца. После се появи предизборен клип, каквито напоследък често пускаха. Досега Бийч не беше гледал точно този — мрачни кадри и равен глас, който предсказваше края на света, ако не побързаме да измайсторим още бомби. Клипът беше направен много добре, продължаваше минута и половина, струваше луди пари и казваше нещо, което никой не искаше да слуша. Гласувайте за Лейк, преди да е станало късно.

Кой, по дяволите, беше Арън Лейк?

Бийч разбираше от политика. Тя беше негова страст в предишния му живот, а и в Тръмбъл го познаваха като човек, който знае какво става във Вашингтон. Той беше един от малкото, които се интересуваха какво се случва там.

Арън Лейк ли? Бийч го беше пропуснал. Що за странна стратегия, да влезеш в надпреварата като неизвестен кандидат след първичните избори в Ню Хампшър. Никога не липсват клоуни, които искат да стават президенти.

Съпругата на Бийч го бе изгонила, преди той да се признае за виновен в две непредумишлени убийства. Тя, естествено, беше по-ядосана заради голата жена, отколкото заради двамата убити туристи. Децата застанаха на нейна страна, защото тя държеше парите и защото той се беше провалил така жалко. Беше им лесно да вземат решение. Разводът приключи седмица след пристигането му в Тръмбъл.

Най-малкият му син дойде да го види два пъти за изминалите три години, един месец и една седмица. И двете посещения бяха тайни, за да не разбере мама. Тя беше забранила на децата да ходят в Тръмбъл.

После пак го съдиха — две граждански дела по искове на семействата. Тъй като никой приятел не му се притече на помощ, Бийч се опита да се защити от затвора. Само че нямаше кой знае какво за защитаване. Осъдиха го освен всичко и на пет милиона долара обезщетение. Той обжалва от Тръмбъл, загуби от Тръмбъл и отново обжалва.

На стола до него, редом с цигарите, лежеше пликът, донесен малко по-рано от адвоката Тревър. Съдът беше отхвърлил последната му молба за обжалване. Присъдата беше окончателно потвърдена, изсечена в камък.

Всъщност нямаше значение, защото Бийч беше обявил фалит. Сам напечата всичко в юридическата библиотека, обяви се в несъстоятелност, подписа се като просяк и изпрати документите в същия тексаски съд, където някога беше бог.

Обвинен, разведен, уволнен, затворен, съден, фалирал.

Повечето нещастници в Тръмбъл не се чувстваха толкова зле, защото не бяха паднали отвисоко. Немалко бяха с по две-три престъпления. Повечето харесваха това проклето място, защото беше по-добро от всеки друг затвор, където бяха лежали.