Братята

Девет години по-рано се бе наложило да обиколи Южна Азия, за да събере някои факти. Както обикновено, той и колегите му от Конгреса летяха първа класа, отсядаха в хубави хотели и се хранеха със стриди, все в усилие да се запознаят с бедността в региона и да стигнат до дъното на скандала около „Найки“ и използваната от тях евтина работна ръка. В началото на пътуването си Брит срещна едно момиче в Банкок и като се престори на болен, остана там, докато колегите му продължиха разследването си в Лаос и Виетнам.

Името на момичето беше Пайка. Тя не беше проститутка, а двайсетгодишна секретарка в американското посолство в Банкок. Тъй като тя получаваше заплатата си от Америка, Брит изпита лек собственически интерес към нея. Той беше толкова далеч от Мериленд, от жена си, петте си деца и своите избиратели. Пайка беше удивително красива и мечтаеше да учи в Съединените щати.

Флиртът им бързо прерасна в роман и сенатор Брит едва си наложи да се върне във Вашингтон. Два месеца по-късно той отново летеше за Банкок по, както каза на жена си, неотложни, но секретни дела.

За девет месеца той летя четири пъти до Тайланд, все първа класа и за сметка на данъкоплатците. И най-запалените туристи в Сената започнаха да шушукат. Брит използва връзките си в Държавния департамент и по всичко изглеждаше, че скоро Пайка ще дойде в Съединените щати.

Така и не успя. По време на тяхната четвърта и последна среща Пайка му призна, че е бременна. Тя беше католичка и абортът беше изключен. Брит я отблъсна, като каза, че му трябва време да помисли, а после избяга от Банкок посред нощ. Търсенето на факти бе приключило.

В началото на кариерата си като сенатор фискалният хардлайнер Брит бе известен с критиките си към разсипничеството в ЦРУ. Теди Мейнард не бе казал нито дума, но се беше подразнил от тона му. Тънкото досие на Брит беше отупано от праха и внимателно разгледано, а когато сенаторът отиде за втори път в Банкок, ЦРУ го проследи. Разбира се, той не знаеше за това, но агентите седяха до него в самолета, също в първа класа, а освен това имаха и хора в Банкок. Наблюдаваха хотела, където влюбените прекараха три дни. Снимаха ги как вечерят в луксозни ресторанти. Видяха всичко. Брит беше сляп и глупав.

По-късно, когато детето се роди, ЦРУ се порови в болничната картотека и получи медицинските данни, с които да свърже кръвната група и ДНК. Пайка остана на работа в посолството, така че лесно можеха да я следят.

Когато детето стана на една година, ЦРУ го снима как седи в скута на майка си в един парк. Последваха още снимки. На четири годинки детето започна смътно да прилича на сенатор Дан Брит от Мериленд.

Таткото беше изчезнал отдавна. Неговата страст да изследва положението в Югоизточна Азия беше силно отслабнала и Брит насочи вниманието си към други критични точки в света. След време той разви амбиции да стане президент — рано или късно всички сенатори се замисляха за това. Пайка не му се беше обаждала и той лесно забрави този кошмар.

Брит имаше пет законни деца и устата съпруга. Сенатор Брит и жена му работеха заедно и водеха кръстоносен поход в защита на семейните ценности и децата. Двамата написаха книга за отглеждането на деца в нездравата американска култура, макар че най-големият им син бе едва на тринайсет. Когато избухна сексуалният скандал с президента, сенатор Брит стана най-големият пуритан във Вашингтон.

Той и жена му спечелиха много поддръжници и парите на консервативните граждани заприиждаха. Брит се представи добре в Айова и за малко не спечели в Ню Хампшър. Парите му обаче свършваха, а рейтингът му се понижаваше.

И щеше да продължи да се понижава. След тежък предизборен ден антуражът му се настани да пренощува в един мотел в Диърбърн, Мичиган. Тъкмо там сенаторът най-сетне видя лицето на шестото си дете, макар и не на живо.

Агентът се казваше Маккорд и преследваше Брит с фалшиви документи на журналист от една седмица. Каза, че работи за един вестник в Талахаси, макар че беше агент на ЦРУ от единайсет години. Около Брит се тълпяха толкова много репортери, че никой не си даде труда да провери.

Маккорд се сприятели с един от сътрудниците на сенатора и късно една вечер на чашка в бара на „Холидей Ин“ си призна, че притежава нещо, което може да унищожи кандидат-президента Брит. Каза, че го е получил от лагера на неговия съперник, губернатора Тари. Това беше тетрадка с взривоопасен материал на всяка страница — описанието на Пайка, на тяхната връзка с всички подробности, две снимки на детето — последната правена преди месец, когато седемгодишното момче вече съвсем приличаше на баща си; документи за кръвната група и ДНК, които свързваха неделимо бащата и сина, както и данни за пътуванията, които показваха черно на бяло, че сенатор Брит е похарчил 38600 долара от парите на данъкоплатците, за да се среща с любовницата си на другия край на света.