Братята

— Това е много внушителна победа, мистър Лейк — продължи Теди. — Губернатор Тари работи усилено там цяла година. Преди два месеца той получи уверения, че ще бъде подкрепен от всички местни политици в щата. Изглеждаше непобедим. Сега ми се струва, че той бързо губи позиции. Понякога не е изгодно да бъдеш фаворит в началото на кампанията.

— Инерцията в политиката е странно нещо — отбеляза мъдро Лейк.

— Парите са още по-странно нещо. В момента губернатор Тари не може да намери и цент, защото всичко отива при вас. Парите следват инерцията.

— Сигурен съм, че много пъти съм казвал това, мистър Мейнард, но искам още веднъж да ви благодаря. Вие ми давате шанс, за какъвто не съм и мечтал.

— Приятно ли ви е?

— Още не. Ако спечелим, приятните неща ще дойдат по-късно.

— Приятните неща започват другия вторник, мистър Лейк, с Големия вторник. Избори в Ню Йорк, Калифорния, Масачусетс, Охайо, Джорджия, Мисури, Мериленд, Мейн и Кънетикът в един ден. Почти шестстотин делегати! — Очите на Теди блуждаеха, сякаш броеше гласовете. — А вие сте фаворит във всеки един от тези щати, мистър Лейк. Можете ли да повярвате?

— Не, не мога.

— Така е. В Мейн и Калифорния ще бъде доста оспорвано, но следващия вторник вие ще спечелите с голяма преднина.

— Ако вярваме на социологическите проучвания — отвърна Лейк, сякаш самият той им нямаше много доверие. Всъщност като всеки кандидат-президент той беше пристрастен към тях. В интерес на истината напредваше в Калифорния, където имаше сто и четирийсет хиляди работници във военните заводи.

— Аз им вярвам. Освен това смятам, че по-следващия вторник ще постигнете съкрушителна победа. В южните щати ви обичат, мистър Лейк. Там си падат по оръжията и приказките за твърда ръка и затова сега обожават Арън Лейк. Следващият вторник ще бъде добър ден, но по-следващият ще бъде страхотен.

Теди Мейнард предсказваше нечуван успех и Лейк не можа да се сдържи да не се усмихне. Неговите сведения показваха същите тенденции, но от устата на Теди всичко звучеше по-добре. Мейнард взе един лист и прочете последните резултати от проучванията в цялата страна. Лейк имаше преднина от поне пет процента във всички щати.

Няколко минути се радваха на успеха, а после Теди стана сериозен.

— Има нещо, което трябва да знаете — каза той и усмивката му изчезна. Прелисти една страница и погледна някакви бележки. — Преди два дни в Кайбърския проход в планините на Афганистан една руска ракета с голям радиус на действие и ядрени бойни глави беше прехвърлена с камион в Пакистан. Тя пътува за Иран, където ще я използват бог знае за какво. Тази ракета има обсег четири хиляди и осемстотин километра и може да пусне четири атомни бомби. Цената е около трийсет милиона щатски долара, предплатени от иранците чрез люксембургска банка. Те още са там, в една сметка, която според нас се контролира от хората на Ловкия Ченков.

— Мислех, че той събира оръжия, а не ги продава.

— Ченков има нужда от пари и ги намира. Всъщност той е може би единственият човек, който трупа пари по-бързо от вас.

Теди нямаше добро чувство за хумор, но Лейк все пак се засмя от учтивост.

— Действаща ли е ракетата? — попита Лейк.

— Така смятаме. Идва от един склад до Киев и според нас е нов модел. При толкова много оръжие защо им е на иранците да купуват стара ракета? Да, спокойно можем да предположим, че ракетата е много добра.

— А първата ли е?

— Досега руснаците продаваха резервни части и плутоний на Иран, Ирак, Индия и други страни, но това е първата напълно сглобена и готова за изстрелване ракета.

— Дали иранците ще я използват скоро?

— Едва ли. Изглежда, сделката е сключена по инициатива на Ченков. Парите му трябват, за да купи други видове оръжие. Продава неща, които не са му много необходими.

— Израелците знаят ли за това?

— Не. Още не. С тях човек трябва да внимава. Всяко нещо си има цена. Някой ден ще им поискаме услуга и тогава можем да им кажем за сделката.

За миг на Лейк му се прииска веднага да стане президент. Искаше да научи всичко, което знаеше Теди, макар че това вероятно никога нямаше да стане. В края на краищата в момента имаше действащ президент, пък бил той и некадърен, а Теди не споделяше с него информацията за Ченков и неговите ракети.

— Какво мислят руснаците за моята кампания? — попита той.

— Отначало не обърнаха внимание. Сега я следят много внимателно. Не трябва да забравяме обаче, че Русия вече не е единна. Привържениците на свободния пазар ви одобряват, защото се страхуват от комунистите. Хардлайнерите се страхуват от вас. Много е сложно.

— А Ченков?

— За жалост все още не сме толкова близо до него. Но работим по въпроса. Скоро ще имаме свои очи и уши около него.

Теди хвърли листовете на бюрото си и се приближи до Лейк. Многобройните бръчки по челото му станаха по-дълбоки. Гъстите му вежди надвиснаха над тъжните очи.