Братството на камъка

Епископът премести поглед от Дру към отец Хафър, после пак към Дру. Но остана неподвижен и мълчалив. Тишината започна да става тягостна. После изведнъж столът му изскърца — той се наведе и опря лакти на бюрото. Очите му остро просветваха.

— Вие явно сте претърпели доста неприятности — гласът му остана равен и тих. Той натисна бутона на уредбата върху бюрото. — Пол!

— Да, Ваше преосвещенство — отговори също такъв равен мъжки глас.

— А, добре, че си още тук.

— Мислех, че може да имате нужда от мен.

— Не знам как ще се оправям без теб. Спомняш ли си Пат Кели?

— Слабо. Но мога да проверя в картотеката.

— Няма нужда. Той има конструкторско бюро. Миналата година ходи с жена си до Рим. Помоли да му уредя посещение при Негово светейшество, за да го благослови.

— А да, спомням си — гласът се засмя. — Сложи в рамка благословията и я окачи в офиса си.

— Ако не ме лъже паметта, фирмата му притежава хеликоптер. Твърди, че го използва за вдигане на разни тежести, но се съмнявам, че е просто играчка, която е вписал като разход. Би ли му позвънил, моля те? Кажи му, че църквата се нуждае от услуга. Да ни заеме хеликоптера си. Обясни му, че ще се свържа лично с него, за да му благодаря.

— Разбира се, Ваше преосвещенство. Ще му се обадя преди да излезе от къщи за работа.

— Не, сега.

— Искате да го събудя ли?

— Искам хеликоптера преди зазоряване. Ако се колебае, намекни му, че рицарите на Колумб може да си направят банкет за негова сметка. След това провери в компютъра за свещеници от епархията, които са работили в болници или са били на война. Трима ще са достатъчни, но единият от тях трябва да може да управлява хеликоптер.

— Добре, Ваше преосвещенство. Друго?

— Да, донеси ни кафе и малко кнедли. Ще бъда зает известно време.

Епископ Ханрахан дръпна пръст от бутона и сякаш се опита да подреди мислите си.

— Нека ви попитам нещо, брат Маклейн. Искам да съм сигурен, че разбирам ситуацията. След вашето бягство, вашата загриженост, освен за собствената ви безопасност, бе за доброто на Църквата, така ли? Това бе причината да не известите властите, а да настоявате за среща с вашия настойник и с мен?

— Точно така.

— В такъв случай предполагам, че имате някаква конкретна идея как да се постъпи в този случай?

Дру кимна.

— И каква е тя по-точно?

— Има три възможности — Дру сключи ръце. — Първо, като картузианци тези монаси бяха напълно отделени от света. Бяха продали имотите си, бяха закрили сметките си в банките, напуснали бяха работата си. Казали са прощалното си сбогом на приятели и роднини и са направили така, че никой от предишният им живот да не влиза във връзка с тях. Никакви посещения, телефонни разговори, писма. Дори са уведомили властите, че престават да плащат данъците си.

— Това ми е известно. Искам да чуя какво е вашето предложение.

— За околния свят тези мъже всъщност са мъртви от доста време. Те бяха направили така, че да са недосегаеми за света и да останат такива и след смъртта си. Сигурен съм, че знаете — картузианците не използват ковчези. Облеченото тяло се слага върху дъска, лицето се покрива с качулката. Расото се заковава към дъската. И тялото се погребва в отделен гроб, означен само с прост бял кръст. Няма дори име.

— И това знам. И какво предлагате?

— Да следваме процедурата.

— Какво?

— Да отидете и да ги погребете.

— И да не кажем никому?

— Кой би трябвало да знае? Ако бяха умрели от епидемия или от случайно отравяне с храна, Църквата щеше ли да го разгласи? Щеше просто да ги погребе. Църковна тайна.

— С други думи, вие предлагате Църквата да прикрие едно масово убийство?

— Това е едната възможност.

Епископът се втренчи в него.

— Но ако властите не могат да направят разследване, ако не могат да открият виновните, тогава кой ще ги накаже…

— Бог.

— О, бях забравил, че и вие сте картузианец. Вярата ви е забележителна.

— Не, моля ви, не казвайте това. Вяра ли? Аз вярвам в Ада.

— Наистина — намръщи се епископът. — Значи, за да защитим репутацията на Църквата, ние ще оставим убийците на собственото им възмездие и ще се правим, че не е имало никакво убийство?

— Казах, че това е едната възможност. Трябва да бъде обсъдена.

— А вие бихте ли действали по този начин?

— Не.

— Защо?

— Съществува голям риск историята да излезе наяве. Този вид операции — почистване, погребване — изисква много хора и създава опасността от слухове. Ако беше възложено на разузнаването, ако професионалисти свършеха тази работа, нямаше да се тревожа. Но работата трябва да я свършат свещеници и тя може толкова да ги шокира, че да не успеят да държат устите си затворени.

— Много вероятно. Но не забравяйте, че свещениците могат да положат клетва за мълчание. Мога да ги накарам.

— Дори и така да е, защо да избираме по-трудния път? Защо да включваме много хора? Проблемът не е, че тези монаси са убити. Проблемът е…

— Проблемът си ти — обади се отец Хафър за пръв път.

Дру кимна горчиво.

— Да, аз.

— И вие също — каза епископът на отец Хафър. — Ако не сте бил вие, нямаше да стане това убийство.