Братството на камъка

По същото време в Женева една силно влюбена млада жена беше направила ужасяващо откритие. Мъжът, с когото имаше връзка, приятен млад американец, наскоро поставил в апартамента й лавици за книги. Един от дюбелите, с който били закрепени за стената, се извадил и те застрашително се наклонили. Тъй като по това време приятелят й Томас Макинтър бил извън града по работа (тя не знаеше с какво точно се занимавал — нещо свързано с внос и износ), повикала брат си да дойде и да ги поправи. Когато двамата надникнали зад лавиците, видели странна кухина в стената. Като надникнали вътре, открили пластични експлозиви, детонатори, автоматични оръжия, амуниции и метален контейнер, от който извадили еквивалента на около сто хиляди долара в различни европейски валути, както и три паспорта на името на Майкъл Маккуейн, Робърт Малоун и Терънс Мълигън. Имената били различни, но във всички тях снимката била еднаква — тази на приятеля и Томас Макинтър. След дълъг, напрегнат и разгорещен спор, в който жената защитавала приятеля си и заплашвала брат си, че никога няма да му проговори, ако не даде възможност на Томас да й обясни всичко, брат й се обадил в полицията. Скоро пристигнали трима полицаи. Огледали скритото зад лавиците оръжие и веднага отишли да обискират апартамента на Макинтър. Оказало се, че той се бил върнал по-рано от пътуването си и дори си поканил гости, без да се обади на приятелката си. Полицаите почукали на вратата и един от гостите ги поканил неохотно вътре. Там заварили група пияни гуляйджии, а сред тях разпознали един, който приличал на снимката в паспортите. Той се съгласил да бъде разпитан, но искал това да стане в спалнята. Щом влезли вътре, американецът извадил пистолет, стрелял по тримата полицаи, след което избягал през аварийния изход. Единият оживял. При по-нататъшните разследвания, в металния контейнер, скрит зад лавиците с книги, открили тетрадка с адреси в различни градове и държави. Оказало се, че са точно на петимата свещеници, които били починали наскоро.

— Нещо да имате да кажете дотук? — запита отец Станислав.

Дру се замисли.

— Ако този Макинтър е убиец, то трябва да вземе няколко урока, за да се пообучи. Тази калпава лавица, паникьосването му пред полицаите — Дру поклати глава. — Аматьор.

— Първоначално и на мен така ми се струваше. Но после…

— Обясни ми.

— Реших, че всичко се прави нарочно.

— Мислите, че умишлено се е издал? — изненадано запита Арлийн.

— Да, за да заяви за съществуването си. Да спечели популярност — отговори отецът. — След това вече е пипал професионално. Полицията направи всичко, което бе по силите й, за да го намери, но не успя. Набързо бяха убити още трима политически активни свещеници. След тях дойде ред и на членове на Opus Dei — изпълнителни директори, издатели, но предимно политици. Стана повече от ясно, че този Томас Макинтър, или както и да се казваше вече, провежда системен терор срещу…

— Католическата църква — прекъсна го зашеметен Дру и се обърна към Арлийн.

— Ти ми беше казала, че убивал политици, но не и че…

— Че са били членове на Opus Dei? А аз откъде можех да знам?

— Разбира се, че не си могла — потвърди отецът. — Никой извън разузнаването на църквата не би могъл да знае. Точно в това е проблемът. Членството в Opus Dei се пази в тайна.

— Като че ли вече не.

— А сега идваме и до нещо, което пряко те засяга — отецът седна до Дру. — Подтиквана от влиятелните членове на Opus Dei, които изгаряха от нетърпение да научат кой ги преследва, полицията откри интересни факти. Човек с псевдонима „Янус“ купуваше оръжие и експлозиви на черния пазар, освен това наемаше частни детективи да издирват скандални истории, в които е замесена католическата църква. Интересуваха се от всичко — от любовниците, които някои висши църковни служители издържаха, до хомосексуални връзки, притежание на големи имения, каквито един обрекъл се на бедност божи служител не би трябвало да има, алкохолизъм, наркомания, други смъртни грехове. Ако някой свещеник или член на Opus Dei имаше някакъв порок, Янус научаваше за това. Искаше да има доказателства. Понякога просто изпращаше съответните документи, включително и снимки, на вестниците. Друг път първо убиваше свещеника или члена на Opus Dei и след това изпращаше документите, които го уличаваха, очевидно за да оправдае действията си.

— Янус — промълви Дру.

— Връзката е била очевидна. Томас Макинтър, професионалният убиец, е имал същите амбиции. Запитали са се дали той не е Янус. Оказало се е точно така. Полицията е засякла една от свръзките на Янус. Накарали са го да проговори. Мъжът е разпознал паспортната снимка на Томас Макинтър.

— Разпознал я е? — удиви се Дру. — Според теб този Янус — Макинтър, не се е дегизирал и спокойно се е появявал пред свръзките си? Дори не си е правил труда да използва сигурен телефон? Има нещо гнило тук. Работата очевидно е…

— Нагласена, нали? — попита отецът. — Като че ли нарочно иска да го разпознаят. А в същото време, въпреки усилията на влиятелните членове на Opus Dei и натиска им върху Интерпол и МИ–6, не може да бъде заловен.