Братството на камъка

— Но ти си мислеше, че аз съм Янус — обърна се Дру към Арлийн. — Преди да ти докажа обратното. Какво те накара да направиш връзка между него и мен?

— Заради снимката в онези паспорти — отговори вместо нея отецът. — Мина известно време, докато американските власти откриха лицето в досиетата си. Били са доста затруднени, защото срокът на паспорта ти е бил изтекъл. Ровили са се в по-ранни документи… Открили са подобно лице — в младежка възраст, по-слаб, макар и не толкова, колкото си сега. Но приликата е била очевидна — Андрю Маклейн. Дори многобройните фамилни имена са си приличали — Макинтър, Маккуейн, Малоун, Мълигън. Със сигурност авторът им е държал да изтъкне странния си ирландско-шотландски произход. Макар и не толкова съществена, следата не е била за пренебрегване. Полицията в крайна сметка е стигнала до извода, че Янус и Маклейн са едно и също лице. Избраният от теб псевдоним отначало ги е озадачил. Но скоро служителите от тайните служби са разбрали причината. Преди време си работил за антитерористична американска организация, която в последствие е била разформирована. Не са открили какво точно си вършил там, но са разбрали, че през седемдесет и девета си се продал на иранските служби. Изчезнал си за няколко години, но отново си се появил, без да те е грижа за предишните ти работодатели. Който ти е плащал най-добре, при него си се наемал. Кодовото название „Янус“ много добре ти е подхождало. Римският бог, който гледа напред и назад.

— Двуликият Янус — горчиво допълни Дру.

— Когато случаят се разчу, двамата с Джейк бяхме като гръмнати и изобщо не ни се вярваше — каза Арлийн. — Ти да тероризираш католическата църква! Нещо не се връзваше. Но доказателствата бяха в изобилие. Джейк много се разстрои и започна все повече и повече да нервничи. Държеше се странно. После изведнъж изчезна. Поне да беше ми казал какво става! — стисна юмруци Арлийн.

— Не е могъл да го направи. Най-малкото докато не е бил сигурен, че аз съм този убиец. В края на краищата той беше в течение на истината за мен. Беше съобщил на „Скалпел“, че съм загинал и те бяха приели доказателствата. В същото време знаеше, че съм в картузианския манастир във Върмонт. Как при това положение бих могъл да избивам свещеници в Европа?

— Като си напуснал манастира — отговори отецът. — Просто си го излъгал. Мислиш ли, че е отишъл да провери на място?

— Аз лично не съм го виждал. Но ми се струва, че може би не е ходил.

— А как е постъпил?

— Може да е размишлявал така: „Който и да е Янус, положил е доста усилия, за да заблуди полицията, че…“

— …ти и Янус сте едно и също лице — довърши мисълта му Арлийн.

Дру се мъчеше да се съсредоточи.

— Защо му е трябвало да се рови? Защо е бил толкова сигурен, че аз съм извършил убийствата? Ако полицията ме беше открила, лесно щях да докажа, че не съм аз.

— Да — каза отецът. — След като си бил в манастира, алибито ти е било желязно.

Дру имаше чувството, че главата му ще се пръсне.

— Янус не би могъл да знае, че аз съм в манастир. Бил е сигурен, че никога няма да съм в състояние да докажа, че не съм Янус. Защо?

— Мислел те е за мъртъв — мрачно отговори Арлийн.

Тримата се спогледаха.

— За какво да се притеснява, след като е смятал, че полицията търси един мъртвец? По този начин е отвличал вниманието им. Докато те преследват някакъв призрак, той си е вършел необезпокояван работата под друга външност — съвсем разстроена, Арлийн стана от стола. — Да не би Джейк да е започнал да търси доказателства сред бившите си началници в „Скалпел“? — гласът й потрепера. — Защото е разбрал, че някой от тях използва смъртта на Дру като прикритие за Янус?

Дру кимна с глава.

— А онзи, който е изобретил Янус, е открил с какво се занимава Джейк? — тя се ужаси. — Страх ме е дори да си го помисля, та камо ли да го произнеса на глас. Някой е убил Джейк, за да не се добере до истината, а именно кой се маскира и действа под прикритието на твоята външност.

— Не сме сигурни, Арлийн.

— Но точно това предполагате?

Дру я погледна с болка.

— Съжалявам, така е.

Тя пребледня. Очите й гневно засвяткаха.

— Който го е направил, горчиво ще съжалява.

— Но има и още нещо. Този, който е измислил Янус, може да е принудил Джейк да признае защо се рови в случая — каза Дру. — Ако са разбрали, че съм жив и съм в манастир, сигурно са решили да ме премахнат, за да продължат да използват самоличността ми за прикритие на Янус. А това е било много трудно, защото картузианските монаси не носят имена. Трябвало е да унищожат всичко живо в манастира, за да бъдат уверени, че този път наистина съм мъртъв. Предполагам, че тялото ми е щяло да изчезне, просто да го няма сред мъртвите.

— И при разследването си църквата щеше да се чуди защо. Което отново ни връща към загрижеността, която си изразил пред епископа. Никой не е трябвало да научи, че църквата така непредпазливо е приютила един убиец, макар и да е търсел покой. Противоречието би било твърде голямо, подкопаващо авторитета на институцията.

Гласът на Дру трепереше от гняв.