Братството на камъка

— Като паяжина. Всичко е взаимосвързано. Сигурно Янус добре се е забавлявал. Мислел ме е за мъртъв и е използвал самоличността ми, за да тероризира църквата. След това пък, когато открива, че съм все още жив, решава да ме убие, сигурен, че полицията изобщо няма да разбере за това. Защото, за да се предпази от скандал, църквата никога не ще разкрие масовото убийство и без да иска, ще го улесни. Не е ли гениално? Ако аз трябва да накажа този негодник, ще се погрижа и той на свой ред да иде в най-гениално изобретените кръгове на ада… Моят двойник! — внезапно се досети Дру.

Отец Станислав нервно потърка рубина с пресичащите се сабя и кръст и се обърна към Арлийн.

— Значи и ти си помисли за него?

— Когато Дру спомена за него преди малко, започнах да се досещам — кимна тя.

Дру отново гневно потрепера.

— Убиец-примамка… Възприел самоличността на Дру, използва снимката му за паспорта си и прави всичко възможно, за да убеди преследвачите си, че е Дру.

— О, боже! — възкликна Дру. — Сигурно са използвали двойника ми. Онзи, който осигуряваше алибито ми, когато изпълнявах задачи. Разформировали са „Скалпел“, но със сигурност са се свързали с някои от бившите му членове и са създали нова подобна организация. Макар и под друго име, „Скалпел“ продължава да съществува.

— Каква е тази нова организация? — обърна се отецът към Арлийн. — Ти и брат ти бяхте ли поканени да членувате в нея?

Арлийн поклати отрицателно глава.

— Вече съм цивилна. Работя в една планинска спасителна служба и преподавам алпинизъм.

— А брат ти?

— Той попадна в друга тайна мрежа. Само толкова ми е известно. Не пожела да сподели повече, а и аз не го разпитвах. Знаех, че няма да ми каже. Това се разбираше от самосебе си.

— Янус — изрече с отвращение Дру. — Същата извратена измислица, както и отровата, използвана в манастира — „Монашеска примка“. Янус — двуликият бог, убиецът-двуличник. Да. Янус е човек с две еднакви лица. Това е само моят двойник и никой друг!

— Знаеш ли къде да го намериш? — запита отецът.

Възпитаниците на школата на „Скалпел“ в Колорадо бяха така здраво свързани помежду си, че продължаваха да поддържат приятелски отношения, дори след като завършеха и се пръснеха в различни посоки. Дру, Арлийн и Джейк запазиха дружбата си, а по-късно Арлийн и Дру се влюбиха един в друг.

Когато беше в „Скалпел“, на Дру не му беше позволено да се сприятелява с Майк, неговият двойник, за да не би голямата прилика помежду им да привлече внимание и да провали изпълнението на задачите, които им се поставяха. Дру охотно беше приел забраната, защото единственият, с когото не се разбираше в школата, беше Майк. Помежду им съществуваше съперничество, което особено се чувстваше от страна на Майк. То и без друго им пречеше да се сближат. Все пак винаги когато срещнеше бивши съученици, Дру се интересуваше как е човекът, от когото неведнъж бе зависел животът му. Така бе научил, че през седемдесет и осма Майк беше записал американска литература в университета в Минесота. Това беше същият курс за придобиване на научната степен „Магистър“, който той следваше в Айова. Съвпадението не бе случайно. Двамата не само си приличаха — те мислеха еднакво. Бяха предпочели едно и също прикритие за дейността си — студенти по литература в университетски градове.

— Една от разликите между нас беше, че аз предпочитах класическа американска литература, а той — съвременна. Чувах още, че имал намерение, след като вземе степен в Минесота, да замине за Вирджиния, за да работи върху Фокнър. След Фокнър се готвел да изучи Фицджералд, а след него Хемингуей. Като сметнем по две години за всеки курс, той би трябвало вече да работи върху Хемингуей.

— Дори да предположим, че се е придържал към намеренията си, това едва ли ще ни помогне да го намерим — каза отецът. — Във всеки университет в САЩ се преподава Хемингуей.

— Не, двамата най-добри специалисти са Карлос Бейкър и Филип Янг. Бейкър преподава в Принстън, а Янг — в Стейт Колидж, Пенсилвания (наричан Пен Стейт). По толкова различен начин разбират Хемингуей, че който е решил да стане отличен критик на този автор, трябва да изслуша и двамата. Повярвайте ми, имам достатъчно курсове зад гърба си и знам добре какво говоря.

Принстън или Пен Стейт? Как да разбере човек? Как да го откриеш между десетки хиляди студенти? Все едно да търсиш игла в купа сено. Издирването трябва да започне от факултета по литература. Физкултурните салони също трябва да попаднат във фокуса, защото двойникът на Дру трябваше да спортува ежедневно, за да бъде винаги във форма. Той ще иска да остане незабелязан и ще ходи във възможно най-ранния час. Дру знаеше това, беше абсолютно сигурен, защото самият той правеше така.

Отец Станислав позвъни на хората си в Opus Dei. Седем часа по-късно му се обадиха от Пен Стейт, за да му съобщят за младеж, който отговаря на описанията. Посещавал курсове по американска литература, работел с Филип Янг върху Хемингуей и всяка сутрин в шест часа спортувал в местния физкултурен салон. Бил самотник.